Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (25)

22

Нападателите се появиха с две малки лодки, спуснати от плавателен съд, който остана в открито море под прикритието на мрака. Осмината облечени в черно мъже слязоха на сушата в един отдалечен край на бургаското търговско пристанище и се насочиха в плътна група към своята цел като улични котки, които търсят плячка. Когато стигнаха до извънбордовия трап на кораба, се разделиха на три групи. Едната остана да охранява кея и започна да откача швартовите въжета, а другите две се качиха на „Македония“.

Макар да беше късно, капитан Стенсет още не си беше легнал и заедно с втория вахтен офицер пресмятаха горивните запаси. Двама въоръжени с миниавтомати „Узи“ мъже нахлуха в мостика и ги насочиха срещу офицерите на НАВПД. Черната плетена шапка и маскировъчният грим по лицето на единия от нападателите не успяваха да скрият татуирания на врата му октопод.

— Какво искате? — попита Стенсет.

— Взимаме назаем вашия кораб. — Васко насочи автомата към главата на капитана. — Ако се опиташ да попречиш, ще умреш. А сега ми кажи колко души са на борда.

Екипажът на „Македония“ се състоеше от четиридесет души плюс гостуващия археолог Димитров. Пит, Джордино и Димитров бяха на сушата. Стенсет изпусна още един-двама от сметката с надеждата, че някой може да успее да се скрие, когато узито изтрещя.

Васко изстреля само един куршум, който разкъса дясната ръка на капитана над лакътя. Ръкавът на бялата му офицерска риза почервеня от стичащата се от раната кръв.

— Искам отговор, и то веднага.

Вторият офицер направи крачка напред и се хвърли към Васко, но украинецът усети движението и отскочи настрани. Когато офицерът се приземи в краката му, Васко даде цял откос в гърба на човека, убивайки го на място. Стенсет се отпусна на колене в опит да помогне на колегата си, но Васко го ритна в рамото.

— Колко души екипаж има на борда!

— Трийсет и осем — отговори Стенсет през стиснати зъби. Вдигнаха го на крака, вързаха ръцете му зад гърба с пластмасови белезници и го избутаха с лице към преградната стена.

Васко натисна комутатора на малката преносима радиостанция на кръста му.

— Машинното отделение обезопасено — чу се в отговор.

— Мостикът обезопасен — отговори татуираният. — Пусни основните двигатели.

— Слушам. След пет минути.

Васко даде сигнал на екипа на сушата, който освободи швартовъчните въжета на кораба и се качи на борда. Повечето от екипажа на „Македония“ отдавна се бяха прибрали в каютите си, за да спят, и нападателите ги оставиха на мира. Но арестуваха вахтените и група учени, които бяха останали да работят до късно.

Докато чакаше да потеглят, Васко отвори един страничен панел в стената на мостика и изключи системата за сателитна комуникация и автоматичната идентификационна система (АИС), която даваше възможност на другите да проследяват местоположението на кораба. Когато двигателите на „Македония“ заработиха на пълни обороти, той изведе бавно кораба от пристанището, без да привлича излишно внимание.

Щом се озова в открито море, изгаси позиционните светлини, пое на север и ускори до максимална скорост. На Стенсет му беше разрешено да остане на мостика. Той се опитваше да запомни маршрута, докато не му се зави свят от загубата на кръв.

След два часа корабът забави ход и се насочи към бреговата линия. Васко проведе кодиран разговор по корабната радиостанция, след което на около миля от тях запремигваха две зелени светлини. Той се насочи към светлините, които маркираха тесния вход към малко скалисто заливче в основата на високи заострени скали.

В залива имаше един-единствен пристан. На светлината от затъмнените улични осветителни тела Стенсет различи очертанията на спасителен кораб, който приличаше на „Бесо“, и черно корабче за превоз на хора, швартовано близо до брега. В другия край на пристана беше вързана черна баржа.

Васко завъртя „Македония“ в тясното пространство на заливчето и я плъзна към останалата свободна част от пристана, заставайки с кърмата към баржата. Група мъже, някои от които въоръжени с автомати, излязоха, за да посрещнат кораба.

Екипажът на „Македония“ беше събуден и изведен от каютите, претърсен за телефони и всякаква друга електроника, след това свален от кораба с въоръжена охрана. Докато ги отвеждаха надолу по пристана, Стенсет видя как двама работници връзват буксирно въже за баржата, пълна с тежки дървени сандъци.

Персоналът на НАВПД беше вкаран в склада и задържан там под дулата на оръжията. Доволен, че хората са обезопасени, Васко влезе в сградата от другата страна на двора, където бяха офисът и други служебни помещения.

Манкедо не си направи труда да вдигне поглед от лаптопа, когато Васко седна срещу него от другата страна на бюрото.

— Някакви проблеми?

— Никакви — успокои го Васко. — Излязохме от бургаското пристанище, без някой да ни обърне внимание.

— Бързо пристигнахте. Трябва да се отдалечи от бреговата линия преди разсъмване.

— Максималната му скорост е около седемнайсет възела. Баржата окабелена ли е?

— Сложих малко взрив на дъното, който ще я потопи. Ти трябва да се погрижиш за взривяването на мунициите.

— Семтекс?

— Има колкото искаш в касата за експлозиви — отговори Манкедо.

— Какъв е планът за нападението?

Манкедо завъртя лаптопа си, на чийто екран се виждаше план на севастополското пристанище.

— Ще настроим автопилота на кораба да го насочи към координати на запад от входа на пристанището. Когато „Македония“ стигне на петстотин метра от тази точка, ще задейства взривателя с дистанционно действие на дъното на баржата. Можем да използваме същия сигнал, за да взривим мунициите.

— Двайсет минути ще са достатъчно, за да потъне на морското дъно. А буксирното въже?

— Бихме могли да го взривим отделно, но дъното е само на деветдесет метра, което е доста по-малко от дължината на буксирното въже. Щом баржата потъне, ще действа като котва за кораба на НАВПД.

— Какво искаш да направим с екипажа? — попита Васко.

— Още ли са на кораба?

— Не, сега са в склада.

— Засега ги затвори в една от пещерите. По-късно ще се отървем от тях. — Манкедо затвори лаптопа и стана от стола.

— Виждам, че „Бесо“ има нов външен вид — отбеляза Васко. — Лифтингът е минал добре.

— Да, екипажът работи денонощно, за да промени външния му вид. Това ще е достатъчно, за да издържи случайна проверка. Между другото, новото му име е „Невена“.

— Мислех, че вече е на път за Средиземно море.

— Да, и това ще стане, но изникна един друг проект. Нещо, с което трябва да се заемем веднага щом „Македония“ поеме на път.

Той отвори вратата на малка чакалня. Вътре един едър мъж се беше надвесил над купчина документи и ги прехвърляше. До него в малка чашка имаше няколко войнишки плочки. Мъжът вдигна глава с изражение на леко недоволство от прекъсването.

— Иля — представи го Манкедо, — запознай се с доктор Георги Димитров.