Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (28)

25

Самър Пит разтърси коси, докато се приближаваше към наблюдателната рубка на „Один“. Макар вратата да беше затворена, от малкото помещение се носеше блус соло от китарата на Джо Бонамаса. Когато отвори вратата, Самър завари своя брат близнак, Пит-младши, седнал пред екрана на сонара да отмерва ритъма с крак.

Тя влезе и той безгрижно намали звука на колонката на масата.

— Какви ги вършиш? Ще събудиш рибата от тук до Северния полюс.

Той потисна една прозявка.

— Трябваше ми енергийна инжекция, за да мога да довърша смяната си.

Дърк погледна към часовника на преградната стена и видя, че остават няколко минути до четири сутринта.

— Можех да се досетя, че ще поемеш по този път, когато татко ти даде назаем своята колекция от музика на Ерик Клептън.

Дърк се усмихна.

— Дърк разбира от блус.

Човек веднага виждаше голямата прилика с Дърк Пит, директора на НАВПД. Двамата му приличаха в лице, бяха високи, жилави и силни. Обаче докато Дърк имаше същата черна коса, Самър беше червенокоса. И двамата бяха поели по неговите стъпки в мореплаването — завършиха морско инженерство и океанография, преди да се присъединят към него и Агенцията за подводни изследвания.

— Нещо за докладване от сонара? — попита тя.

— Нищо, освен кал и пясък.

Те провеждаха многолъчево сонарно проучване на северния фиорден район на Норвегия, за да изследват някогашните му ледници. Смяташе се, че тези глетчери са се простирали отвъд днешните фиордни канали, оставяйки подводни зони със следи от ожулвания и отломки, когато са се свивали след последния ледников период. Използвайки влачен на буксир сонар, изследователският кораб на НАВПД „Один“ проучваше района, позволявайки на учените да изучават оттеглянето на ледниците, както и промените в световния климат.

— Ще свършим проучването на последната част от координатната мрежа на изследването през твоята смяна.

— Бяха четири дълги, студени и уморителни седмици — отговори Самър. — Ще се радвам, когато свършим с този проект.

— Ако останем още малко тук, скоро ще се наложи да отбягваме айсберги.

Тя махна на Дърк да стане от мястото си, но той поклати глава.

— Не, остават ми още две минути — посочи часовника брат й. — Налей си чаша кафе през това време.

Самър завъртя очи и отиде пред каната с кафе, оставена в ъгъла на пълната с уреди наблюдателна рубка.

— Какво се надяваш да намериш в тези последни две минути? — попита тя, докато си наливаше кафе. — Следи от нов глетчер?

Не получи отговор.

Тя се обърна към Дърк, който беше впил очи в екрана.

— Не, не глетчер, а корабни останки.

Самър се втурна да види как черна сянка се плъзна надолу по екрана. Имаше ясни правоъгълни очертания и заострен нос. От едната страна се простираше тънка сянка.

— Стоманени останки, заседнали вертикално — каза тя. — Изглеждат доста запазени.

Дърк отбеляза местоположението, след това зарови нос в една морска карта, разгъната на масата.

— Трябва да са неизвестни досега останки, защото не са маркирани на картата.

— Дълги са почти сто и петдесет метра — съобщи Самър. — Доста голям плавателен съд.

— Виж това — каза Дърк и посочи малка сянка. — Може да е оръдейна кула.

— Ако е боен кораб, загубата му трябва да е документирана. — Тя му махна да става от стола. — Доста добър резултат за две минутна работа, но все още имаме да довършваме геологическото проучване. Аз поемам оттук.

Дърк стана от мястото си и си допълни чашата с кафе.

— Няма ли да си лягаш?

— По дяволите, не. Първо ще се отбия в корабната библиотека, за да проверя какъв кораб може да е това.

— А след това?

— Ще се опитам да убедя капитана да ни разреши да се гмурнем до останките.

Четири часа по-късно Самър изкара смяната си пред сонара, завършвайки тази последна част от изследваната координатна мрежа без някакви нови геологически открития. „Один“ направи завой и се върна по пътя си в посока на корабните останки. Тъй като корабът на НАВПД беше напред с проучването, Дърк лесно успя да убеди капитана да отделят един ден, преди да поемат за къщи, за да изследват останките.

Дърк се присъедини към Самър пред екрана на сонара, докато правеха няколко прехода над целта, за да съберат подробни изображения на останките и да определят точното им местоположение. В хладния бриз, който духаше на кърмовата палуба, те се срещнаха с мускулестия специалист по подводни технологии Джак Далгрен, който им помогна да приберат влачения на буксир сонар.

— По-студено е от ръцете на моята бивша — подхвърли Далгрен.

Дърк се ухили.

— А на мен ми се струва като Амарило^[1] през август.

— И на мен това ми се иска. Какво сега, искате да се гмурнете до останките?

— Морето изглежда спокойно. — Дърк се загледа над корабния релинг. — Хайде да подготвим подводницата, докато капитанът ни закара на позиция.

Час по-късно под потъмняващото небе жълта подводница с формата на електрическа крушка беше спусната зад кърмата. Светлозелените води на Норвежко море се заплискаха над плавателния съд, когато Дърк напълни баластните цистерни. Самър седеше до него зад контролните уреди, а Далгрен се беше вмъкнал на седалката зад тях. Оставиха се на земното притегляне да ги свали до морското дъно, като по време на спускането водата отвън бавно стана черна.

— Стар викингски съд или някой норвежки круизен кораб? — попита Далгрен.

— Мисля, че нито едно от тях — отговори Дърк. — В справочниците много рядко има описания на корабни останки по тези места. Не можах да намеря данни за търговски кораб изгубен по тези ширини, така че ако е товарен кораб или рибарска шхуна, ще бъде трудно да го идентифицираме.

Самър погледна Далгрен през рамо.

— Но ние не смятаме, че е търговски кораб.

— Точно така. При преминаването на сонара се виждат неща, които приличат на оръдейни кули на няколко места по кораба. Освен това намерих исторически данни за боен кораб, изгубен по тези места.

— Какъв боен кораб? — попита Далгрен.

— „Кентърбъри“. Крайцер от клас К на Кралския военноморски флот, построен през 1915 г. Предполага се, че е потънал през февруари 1917 г., но след войната се намират документи, които показват, че е бил торпедиран от германската подводница УК–29^[2].

— Това е доста далеч от Ютланд — отбеляза Далгрен. — Какво са правели по тези места?

— Съюзниците превозвали оръжия и муниции за руснаците през Архангелск — обясни Дърк. — Щом германците разбрали, се опитали да пречат на операциите.

— Значи „Кентърбъри“ е бил ескортен кораб?

— Вероятно. Връщал се е от Архангелск, но документите не казват дали е бил придружаван от други плавателни съдове.

Дърк забави спускането им, когато наближиха дъното на няколкостотин метра. Почти точно под тях на дъното се показа дълга, тъмна форма. Беше твърде малка за кораб, затова Самър я идентифицира като корабен димоход. Проснат огънат върху пясъка, той сочеше извисяващия се високо черен силует в ъгъла на наблюдателния купол.

Дърк задейства водните движители и те се плъзнаха към обекта, прогонвайки ято скумрии. Малко по-късно корабът се показа, зелен като гора маса, обгърнат от отлаганията в студената дълбока вода. Дърк показа снимка на „Кентърбъри“, която беше свалил по време на проучванията.

Далгрен погледна извисяващите се бордове на снимката и ги сравни с обекта пред тях.

— Приличат си като две капки вода.

Приближиха се към останките откъм десния борд, забелязвайки, че корабът лежи на своя кил с лек наклон. Докато се придвижваше покрай корпуса му, Дърк зави надясно и насочи подводницата към предната палуба. Вече можеше да каже от вида на откритата предна палуба, че това не е нито товарен, нито рибарски кораб. Докато се рееха над релинга на десния борд, той забеляза първия признак за истинското предназначение на кораба — ръждясала лека картечница, монтирана на стойка. Когато започнаха да се придвижват към носа, ярките прожектори на подводницата извадиха наяве голяма оръдейна кула и нейното оръдие.

— Прилича на едно от сто и двайсет милиметровите му оръдия — каза Дърк.

— Трябва да го заснемем на видео — възкликна Самър. Тя натисна бутона за заснемане на монтираната отвън камера.

— Ще се опитам да покрия колкото може повече площ — обеща брат й.

Той бавно прекоси кораба насам-натам по дължина, позволявайки на камерата да заснеме и останалите оръдейни кули, купчина торпеда и торпедни тръби на кърмата и единия оцелял димоход. В основата на левия борд видяха голяма дупка — дело на УК–29. След като заснеха подробно повредата, Дърк насочи подводницата към предната надстройка на „Кентърбъри“, издигайки се на равнището на мостика.

Приближавайки се към него, те надникнаха през празните рамки на прозорците в контролната рубка. Макар дървеният щурвал отдавна да беше изчезнал, превръщайки се в деликатес за морските организми, медните останки на стойката за компаса и корабния телеграф още си стояха на мястото близо до конзолата на щурвала.

Дърк леко подкара подводницата покрай мостика, но работата на движителите вдигна облак утайки, който намали видимостта им. Той се спусна едно равнище по-надолу и започна да се придвижва към кърмата, минавайки покрай редица каюти, чиито врати се бяха отворили при потъването на кораба. Надничайки с предницата на подводницата във всяка от тях, Дърк остави камерата да снима, докато утайките не се вдигнаха отново. Продължи да се спуска надолу и да се придвижва към кърмата, озовавайки се над кърмовия релинг.

— Почти цял час видео — Самър изключи камерата. — Ако това не е достатъчно да бъде разпознат като „Кентърбъри“, не знам какво още е нужно.

— Сигурен съм, че наследниците на хората от екипажа ще се зарадват на записа — каза Дърк.

Тя кимна.

— Ще изпратя копие на Кралската флотска асоциация.

Дърк направи още една обиколка на останките, които изглеждаха самотни на морското дъно. Когато подводницата започна бавно да се издига, екипът на НАВПД потъна в мълчание, мислейки си за младежите, загинали на кораба преди цяло столетие.

Мълчаливият им размисъл приключи, щом подводницата изскочи на повърхността и видяха модерен руски океанографски кораб, който се люшкаше буквално на метри от тях.