Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (67)

64

Манкедо стоеше на мостика на „Невена“, изучавайки руския кораб с помощта на бинокъла, когато той зае позиция недалеч от тях.

— Някакви проблеми? — попита Димитров.

Манкедо свали бинокъла и кимна леко.

— Възможно е. Никога не съм виждал спасителен кораб, оборудван с толкова комуникационни антени.

— Да не са свързани с гръцкото правителство?

— Ако бяха, щяха да ни съобщят. Гръцкият флаг, който са вдигнали, вероятно е също толкова законен, колкото нашият хърватски.

— Може би трябва да се махнем от мястото?

— Не! — рязко каза Манкедо. — Ние сме над „Пеликан“ и ще довършим това, което сме започнали.

Той нареди на щурмана зорко да следи другия кораб, след това заедно с Димитров слязоха на кърмовата палуба.

Завариха палубната команда на ръба на кладенеца да работи върху малък жълт безпилотник.

— Готови ли сме за спускане във водата?

Най-близкият от командата отговори с „да“.

— Спускайте тогава.

Манкедо влезе в рубката, където беше пултът за управление на безпилотника. Настани се и активира камерата, която за миг засне крака на един от екипа, преди машината да бъде спусната в кладенеца. Манкедо светна прожекторите на съда и зачака, докато той се спускаше. На дълбочина шейсет метра се видя морското дъно и той включи движителите на безпилотника.

Силно течение го бе отнесло от мястото, където трябваше да се спусне, затова Манкедо го завъртя, за да огледа околността. На север едва се виждаше черната форма на „Пеликан“ и той подкара безпилотника натам.

Руската подводница лежеше изправена на дъното, но беше наполовина заровена в тинята. След сто години, прекарани под водата, корпусът й беше покрит с дебел слой конкреция^[1]. Безпилотникът се приближи към нея откъм кърмата и продължи покрай десния борд, по който се виждаха няколко правоъгълни отвора, изрязани от Манкедо и екипа му в корпуса, за да си осигурят достъп до вътрешността.

Апаратът се плъзна над стоманените плочи, разхвърляни по морското дъно, по чиито краища се виждаха пресни следи от горелката. Продължи напред, мина покрай кулата с мостика и палубното оръдие и стигна до последния отвор, изрязан близо до носа. До отвора лежеше голямо мрежесто корито, пълно с газови бутилки и горелки, които водолазите бяха използвали, за да срежат корпуса.

Манкедо се наклони на мястото си и с леко движение на джойстика насочи плавателния съд в предния отвор.

Почти веднага безпилотникът се блъсна в купчина покрити с тиня торпеда. Манкедо зави надясно и пред очите му се показаха двете предни торпедни тръби на подводницата. Маневрирайки в обратната посока, той насочи машината през торпедния отсек и през отворената сферична преградна врата към кърмата.

Димитров се приближи към монитора.

— Какъв късмет, че е отворена. Отсекът за екипажа трябва да е оттатък и представлява допълнителна складова площ.

Манкедо прекара безпилотника покрай някакви повредени тръби с вентили на тавана и го вкара в следващия отсек. В тясното помещение имаше много малко неща, които биха могли да подскажат, че някога е било жилище на трийсет човека, призовани в армията. Металните рамки, останали от койките, подредени до едната преградна стена, бяха най-значимите останки. След като се увери, че тук няма злато, Манкедо насочи безпилотника обратно в торпедния отсек и навън от отвора в корпуса. Под торпедния отсек имаше друг, допълнителен, в който безпилотникът едва се побра. Манкедо го прекара над отвореното дъно и стигна до група големи, подредени в метални стойки акумулатори.

— Може да се каже, че проверихме предните отседи.

Димитров кимна.

— Да, мисля, че проверихме всички възможни складови площи.

Манкедо подкара безпилотника обратно през отсека. Когато излезе от подводницата, в обективите му проблесна ярка светлина.

— Какво беше това? — учуди се Димитров.

Манкедо зави, за да последва обекта, но той се движеше много по-бързо. Отблясъкът от светлините му намаля, когато стигна до кърмата, след това отново започна да се усилва.

— Връща се откъм левия борд — каза Димитров.

Манкедо издигна безпилотника малко над палубата на подводницата и загаси прожекторите. Започна да управлява с помощна на компаса, придвижи го напред над палубата на „Пеликан“ и го спря в мрака над левия борд близо до носа.

Светлините започнаха бавно да се приближават откъм кърмата. Манкедо изчака, докато обектът се оказа точно под него, и тогава светна прожекторите.

Лъчите им откриха плавателно средство, подобно на воден джет, яхнат от двама мъже във водолазни костюми. Пилотът и един рус мъж изгледаха равнодушно безпилотника, докато в същото време пътникът насочи видеокамера към подводницата. Пилотираният плавателен съд продължи пътя си около носа на „Пеликан“, после изчезна в мрака.

Зла усмивка заигра по лицето на Манкедо.

— Приятелю, не зная кой си, но идваш малко късно за купона.