Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (58)

55

Четиримата затворници висяха още час на китките си, докато работниците на „Тракия — спасителни операции“ бързаха да евакуират мястото. Михаил се свести и започна да стене от болки. Пит видя как един от работниците запали двигателя на камиона и го остави да работи няколко минути, преди отново да го загаси.

— Ана, кога ще дойдат подкрепленията? — попита Джордино.

— Вероятно сега българската полиция подготвя отговор, след като не се обадихме да докладваме. Като се има предвид отдалечеността на мястото, ще минат няколко часа, преди да успеят да съберат и разположат екип.

— Изглежда по това време Манкедо и компания отдавна ще са изчезнали. — Пит задърпа вързаните си китки. — Някой има ли възможност да си измъкне ръцете?

— Този, който ни е вързал, сигурно е моряк — отговори Джордино. — И милиметър не мога да мръдна. — Той напрегна мускули, за да окаже натиск на въжетата, но те не помръднаха.

Васко влезе в склада с автомат в ръцете. Придружаваше го млад мъж с брада. Васко му подаде сгъваемия нож.

— Ще гледаш да стоиш извън огневата линия. Ако някой опита да се прави на герой, ще ви застрелям.

Пит гледаше как брадатият сряза първо въжетата на Михаил, след това на Ана и Джордино. Мъжът трябваше да застане на пръсти, за да стигне китките на Пит и да среже дебелото въже. Сетне веднага отскочи назад, държейки ножа готов за удар, когато Пит си свали ръцете.

Размахващият ножа се върна при Михаил и поведе затворниците напред, а Васко зае място най-отзад зад гърба на Пит. Михаил се препъна и падна няколко пъти, затова позволиха на Джордино да му помага. Щом наближиха входа на склада, Пит огледа камиона. Престори се, че се е препънал, и падна на едно коляно, опитвайки се да погледне под брезента. Успя да види заоблена метална обвивка, чиято повърхност беше черна и гладка, преди работната обувка на Васко да се стовари върху плешките му.

— Ставай!

Пит се изправи и последва другите навън. С все още вързани отпред китки, те прекосиха двора към другата сграда, след това ги изведоха към отвор в стръмната скала. От тъмния тунел излизаха чифт ръждясали релси, положени върху ронещи се бетонни траверси. Пит разпозна останките на някогашна мина, което доказваше и издигащата се наблизо купчина шлака. Това беше малък калаен рудник от времето на византийската империя. Ограничената му експлоатация беше продължила чак до 30-те години на XX век, преди главната рудна жила да се изчерпа.

Тунелът скоро се разшири в широка пещера, осветена от полюшващи се над главите им лампи. В центъра й стояха палети с подредени върху тях дървени сандъци като онези с мунициите, които Пит и Джордино бяха видели на баржата. Покрай стените се търкаляха скали с различна големина — вероятно следи от последното взривяване в рудника.

Васко ги насочи към един колесен товарач, паркиран между две големи скали с опряна в стената кофа. Брадатият се качи в кабината и запали тракащия дизелов двигател. Вдигна кофата и подкара товарача назад от стената, откривайки нисък отвор, който водеше в друго помещение.

Васко махна към отвора с автомата.

— Време е да се сбогуваме.

Пит и Джордино се спогледаха, но Васко се намеси, насочвайки оръжието към Джордино.

— Ти първи, джудже такова.

Джордино го изгледа яростно, наведе се и мина през отвора, последван от Михаил.

Васко махна на Пит да ги последва.

— Сигурен съм, че ще те посрещнат със сълзи на очите. А сега тръгвай!

Пит се бавеше близо до Ана, но Васко го блъсна с дулото в гърба и той неохотно се наведе и мина през отвора.

Васко свали автомата и пристъпи към Ана.

— Ти ни създаде големи неприятности — надвеси се той над нея. — Ще ми се да имахме време, за да си платиш за затрудненията, които ни причини. — Прегърна я мечешката и залепи устни върху нейните.

С усилие на волята Ана потисна желанието да се съпротивлява на тази подла атака. Вместо това остана хладна и отпусната. Това оказа желаното въздействие.

— Няма любов днес, а? Е, все ще го преживея някак. — Той я дръпна напред и я блъсна през отвора. Щом тя изчезна в него, той се обърна към брадатия.

— Запуши го завинаги.

Ако не беше Пит, Ана щеше да падне по лице върху скалистия под. Застанал в очакване на едно коляно, той я хвана колкото можа със завързаните си ръце. Ана се наведе и се изплю в опит да махне вкуса на Васко от устата си, преди да благодари на Пит.

Колесният товарач забръмча отново и тръгна от другата страна към отвора, а кофата му скърцаше по скалата. Този път не се задоволи да го препречи само с кофата, а претърколи двайсеттонен къс гранит, с който го запуши.

Докато Пит помагаше на Ана да се изправи, настъпи тишина. Те стояха и се оглеждаха в тази втора пещера, която беше наполовина на първата. Очукана газена лампа, сложена на скалата на няколко метра от тях, хвърляше мътна жълтеникава светлина. Тя беше достатъчна, за да видят посърналите лица на трийсетината членове на екипажа на „Македония“, струпани наоколо.