Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (43)

40

В другия край на Лондон, в квартала Уайтчапъл в бедняшкия район Ийст Енд, Виктор Мансфилд влезе в сумрачен пъб на име „Глиганската глава“. Носеше спортно сако „Прада“, с което беше прекалено издокаран за немногобройната клиентела, която пиеше в заведението преди обед. Само един сив човек в сив костюм, седнал в едно от крайните сепарета, изглеждаше също толкова не на място. На бара Мансфилд поръча две халби „Гинес“ и ги занесе на масата на сивия мъж.

— Господин Бейнбридж? — попита той.

— Да. — Единствената сричка беше произнесена със сухия монотонен глас на банкер, който преглежда молба за заем. Сивият мъж изгледа бирата иронично. — Боя се, че за мен е малко рано.

— Не се притеснявайте — успокои го Мансфилд и отпи голяма глътка от едната халба. После остави чашата и се наведе към мъжа. — Нуждая се от информация за пратка злато от Русия до Лондон в началото на 1917.

— Да, казаха ми това — отговори Бейнбридж. — Архивите на Английската банка, до които имам неограничен достъп, са твърде ясни по този въпрос. Има само една-единствена пратка в размер на двайсет милиона паунда, вложени в хранилището на Английската банка в Отава през април 1917 година.

— Отава в Канада?

— Между 1914 и 1917 има четири големи пратки злато за Великобритания по договор за военни материали. Първата е през 1914, когато два британски военни кораба — „Дрейк“ и „Монтоа“, приемат пратка от осем милиона паунда злато по време на нощна среща на трийсет мили в морето от Архангелск. Въпреки опитите за опазване на тайната германците научават за пратката и едва не потапят съдовете, преди да успеят да стигнат безопасно до Ливърпул. След това пратките злато се изпращат по суша във Владивосток, откъдето японски военни кораби ги откарват до Ванкувър. Кюлчетата са прехвърляни в извънреден склад на Английската банка в Отава, където се съхраняват. През 1915 пратките са в размер на десет милиона, през 1916 — трийсет, и двайсетте милиона през 1917 година, за които вече стана дума.

Докато банкерът разказваше, Мансфилд видя дъното на своята халба с „Гинес“ и я остави на масата.

— Оказва се, че прехвърлената сума не е кой знае колко голяма — каза той, докато посягаше за втората чаша.

— Шейсет и осем милиона не звучат кой знае колко много днес, но в днешни пари или злато това са тринайсет милиарда.

— Тринайсет милиарда?

Бейнбридж кимна равнодушно.

— Казахте, че тези пратки са били за военни материали — продължи Мансфилд. — Чували ли сте за пратка от името на царското семейство или лично на царя?

Бейнбридж поклати глава.

— Пратките са били заплащане за военната помощ. Първата партида е била уредена от руския посланик в Англия граф Бенкендорф. Останалите са били уредени от руския министър на финансите и премиер-министъра Лойд Джордж след тяхната среща в Париж през 1915 година. Някои от по-маловажните членове на семейство Романови имали влогове в Англия, но по-късно през войната Николай II демонстративно връща в страната всички средства, държани в чуждестранни сметки. По време на абдикацията му той и неговото семейство не са имали активи в Английската банка.

Мансфилд се наведе към него.

— Интересувам се от друго прехвърляне, което е станало или е било планирано в 1917 през Средиземноморието.

В отговор Бейнбридж се вторачи в него.

— Аз съм банкер и банков историк. Работя с данни и документи, архивирани в Английската банка. Ако е имало допълнителни пратки злато, получени през 1917, щеше да има доказателства. Моите проучвания не откриха допълнителна вноска, нито доказателства за предстояща вноска, идваща от Средиземноморието или някъде другаде. Ако е имало допълнителна пратка злато за Англия, не е била свързана с Английската банка.

— Има ли други, извън кръга на военните, които биха имали предварителна логистична информация за бъдеща пратка злато, независимо дали е била предназначена за Английската банка, или за някаква друга страна?

— Може би дипломатическият корпус, но при всички случаи безопасността и транспортът щяха да са дело на военните. — В съзнанието на Бейнбридж нещо просветна и той погледна през витрината на кръчмата. От другата страна на улицата имаше реклама на лондонския офис на застрахователя „Лойдс“.

— Има още една възможност, която може да проучите — каза той. — Първата пратка от Архангелск през 1914 е пренесена на кораби от Кралския флот. Застрахователният офис за военни рискове в Лондон начислил на руското правителство премия плюс транспортните разходи, които възлезли на един процент от пратката. Ако вашата фантомна пратка е трябвало да бъде пренесена на кораб от военния флот, има голяма вероятност застрахователният офис да е знаел нещо по въпроса.

По лицето на Мансфилд се разля широка усмивка.

— Знаех си аз, че ще ми бъдете от голяма полза. — Той стана и се поклони. — Господин Бейнбридж, благодаря за информацията и за бирата. — Обърна се и излезе от пъба, оставяйки банкера и банков историк вторачен в двете празни чаши.