Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Odessa Sea, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър

Заглавие: Черно море

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 12.02.2018 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-818-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9416

История

  1. — Добавяне

58

Някогашният „Бесо“, сега „Невена“, беше пуснал котва в турското пристанище Кабатепе. Течение откъм сушата дърпаше плавателния съд, докато не го завъртя перпендикулярно на нея. Централният пристан на града беше пълен с малки, избелели от слънцето рибарски лодки. Камион за доставки с надпис „Превози Ирмак“ стигна до края на кея и спря със скърцане на спирачките. От кабината скочи Валентин Манкедо, свали задния капак на камиона, за да могат да слязат тримата членове на екипажа, вклинени между щайги с домати.

Манкедо се върна при кабината, извади хиляда евро от портфейла си и подаде банкнотите на шофьора.

— Добър път, Ирмак. И не забравяй — не си ни виждал.

— Разбира се, бъди спокоен, Валентин. И успех в издирването на съкровището.

Когато камионът си замина, от „Невена“ спуснаха малък катер. Той се понесе бързо към брега и прибра Манкедо и хората му.

След като се качи на борда, Манкедо отиде на мостика, където го посрещнаха Димитров и щурманът.

— Някакви проблеми при преминаването през Босфора? — попита Манкедо.

— Никакви — отговори щурманът. — Регистрирахме се като „Невена“ и минахме, без да ни задават въпроси.

— Чудесно. — После Манкедо се обърна към Димитров. — Докъде стигнахме с „Пеликан“?

— Има положително развитие. Нали знаеш, че съществуващите руски документи от войната споменават само, че е потънал в Егейско море. В турските военни архиви няма данни. Обаче аз успях да изровя едно порицание от март 1917, отправено срещу командира на сухопътната батарея при Дарданелите, защото е позволил на вражеска подводница да се промъкне край мрежите в южния ъгъл на Мраморно море.

— Това не звучи много окуражаващо. Ако турците са го потопили, но няма запазени данни в архива, къде ще го търсим?

— Всъщност, те не са го потопили — продължи Димитров. — Направили са го германците. Макар да нямат активен надводен флот в Мраморно море, имат действаща подводна флотилия. Една от тези подводници, У–42, докладвала през февруари 1917 година, че е нападнала и потопила вероятна вражеска подводница. Това може да е само „Пеликан“.

— Знаем ли къде?

— Флотският архив посочва, че сблъсъкът се е случил на двайсет километра от северозападния бряг на Хиос при нос Епанохорион.

— Това донякъде ограничава възможностите.

— Но трябва да се има предвид, че военните архиви са прословути със своята неточност. Вероятно ще трябва цяла седмица да претърсваме дъното.

— Няма значение. Да тръгваме и да излезем от турските териториални води.

„Невена“ вдигна котва, пое на юг и след осем часа се озова пред Хиос. Хиос е един от най-големите гръцки острови и лежи в централната част на Егейско море само на четири мили от турския бряг. Те се приближиха към северния му край и завиха към точка на двайсет мили от брега. От кърмата пуснаха на буксир сонара със странично сканиране и корабът започна да се движи по координатна мрежа с широки три мили полоси.

Бързо опровергаха старата изследователска мъдрост, че останките на потъналите кораби обикновено не са там, където се очаква да бъдат. Още на втората полоса „Невена“ откри търсената цел. Само след шест часа проучване спуснатият безпилотник потвърди, че са намерили „Пеликан“.