Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (38)

35

Пит влезе в мостика на „Македония“, където беше посрещнат от гласа на Джордино, който тръбеше от високоговорителя.

— Дърк, ако си там, съобщи на „Ладни“, че си на борда. Пръстът им е на спусъка.

— Нека първо сменим курса — измърмори на глас Пит, докато Джордино повтаряше предупреждението си.

Той пристъпи към конзолата на щурвала и изключи автопилота. Нагласи параметрите на скоростта, след това завъртя щурвала на сто и осемдесет градуса, за да завие корабът дясно на борд в противоположната посока. Докато гледаше как върхът на носа започва да се измества надясно, гласът на Джордино заехтя отново от високоговорителя, но този път в него се долавяха нотки на тревога.

— Дърк, забелязах червен проблясък откъм руския кораб. Те откриха огън. Веднага слизай от кораба!

Пит хладнокръвно погледна към екрана на сонара, а мозъкът му заработи на пълни обороти. Неведнъж се бе озовавал в подобно положение на крачка от смъртта и в тези мигове му се струваше; че времето тече прекалено бавно. Съзнанието му се устреми към руските военни кораби, с които преди няколко дни се разминаха в Босфора. Бяха стари плавателни съдове на поне четиридесет години и по тях се виждаше ръжда — резултат от лоша поддръжка. Дори моряците изглеждаха мърляви. Това му подсказа, че руският фронтови флот с най-модерните си кораби и оръжия е разгърнат някъде другаде, а не в Черно море. Което означаваше, че има някакъв шанс.

Пресметна, че разполага с две, най-много три минути, но тялото му се раздвижи, изпреварвайки мислите му. Коригира положението на щурвала, после се втурна към вратата, мълвейки:

— Боже, нека да е торпедо.

Няколко секунди по-късно Джордино свали хеликоптера до равнището на мостика, за да отправи ново предупреждение. Когато видя, че е пуст, вдигна машината нагоре. Пит тичаше по кърмовата палуба към подводницата.

Джордино започна да се снижава, за да го качи, но той му махна да се отдръпне и се качи при конзолата за управление на крана.

Бързо и точно Пит включи машината и завъртя подводницата през кърмата над водата. Тя се заклати над дългото буксирно въже, което влачеше баржата, и с плясък падна във водата. Пит освободи кабела на крана, позволявайки на подводницата да изостане от движещия се кораб. Докато гледаше как подводницата се полюшва на вълните, видя следата на приближаващата се руска ракета.

Пристъпи, за да се върне на мостика, но се поколеба, когато чу силен пукот. Звукът дойде откъм баржата, намираща се далеч вляво от Пит. Видя, че от кърмата й се издига малък облак дим, обърна се и хукна към мостика на „Македония“.

На сто и петдесет метра над кораба на НАВПД Джордино наблюдаваше отбранителните действия на Пит, след това се обърна към непосредствената опасност. Приближаващата се ракета се плъзгаше над вълните. На четвърт миля от кораба тя пусна нещо във водата и продължи своя полет.

Обаче не улучи „Македония“, защото Пит беше променил курса. Вместо това профуча край кораба, продължи към хоризонта и след време, когато свършеше горивото, щеше да падне във водата, без да причини поражения.

Засега късметът на Пит работеше. Руснаците бяха изстреляли ракета земя-земя N–14 „Силекс“, чийто товар бе закрепено откъм долната страна торпедо, което се пускаше във водата близо до целта. Макар Пит да беше избегнал удара на ракетата, торпедото не беше по-малко смъртоносно.

Джордино огледа морето, за да открие торпедото, и видя бялата му пенеста следа, докато се носеше към „Македония“. Пит беше завил настрани от „Ладни“, така че ударът щеше да дойде откъм кърмата. Джордино наблюдаваше безпомощен, а торпедото засече кораба и се понесе бързо към бимса^[1] на „Македония“. То сякаш ускоряваше с приближаването към изследователския кораб, докато не попадна в целта и избухна във висок облак от отломки и водни пръски.