Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Дърк Пит (24)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Odessa Sea, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Асен Георгиев, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2021)
Издание:
Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър
Заглавие: Черно море
Преводач: Асен Георгиев
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 12.02.2018 г.
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-818-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9416
История
- — Добавяне
81
Хайрам Йегър потвърди, че сателитната снимка на влекача, направена вчера, показва, че тегли баржа с три кнехта на носа. Подробният анализ разкри разлика и в цвета и ръждивите петна между двете баржи.
Тази новина задейства пълна блокада на река Потомак, където в издирването бяха включени всички съдове на бреговата охрана, полицията и техните хеликоптери. Пит и Джордино също подпомогнаха каузата, като със самолета стигнаха чак да Чесапийк, преди да се върнат обратно, прелитайки отново над реката.
След като получиха разрешение да кацнат на летището на Корпуса на морската пехота в Куантико, Пит приземи машината за дозареждане. Докато чакаха да дойде цистерна, чуха силна подводна експлозия от тесния залив отвъд летището. Един от наземния екип забеляза техния интерес.
— Момчетата от разузнавателните части на корпуса се упражняват в подводно разрушаване — обясни той. — Сега пистата цяла седмица ще вони на развалена риба.
— Ще гледаме да не се гмуркаме там — ухили се Джордино.
Докато пристигне цистерната, Пит се разхождаше около хеликоптера.
— Трябва да разширим зоната на издирване — каза той накрая. — Може да са поели към Норфолк нагоре по Чесапийк, но може и да са останали в Атлантика, за да ударят Филаделфия или Ню Йорк.
— Това е доста голям район за покриване… — Джордино спря насред изречението, за да приеме обаждането на Гън от главната квартира на НАВПД.
Пит наблюдаваше зареждането, когато от тесния залив се чу друга експлозия. Той се отдръпна от хеликоптера и видя в далечния му край да се издига малък воден фонтан. Това му напомни потъването на баржата в Черно море. И в този момент всичко се подреди в главата му: връзката между Босфора, Севастопол и Вашингтон.
— Ал, Руди още ли е на линия?
Джордино кимна и му подаде телефона.
— Руди, трябва да откриеш къде тук са зоните с понижено кислородно съдържание: независимо дали в Потомак, Чесапийк или залива Делауер. Може би мишената е аноксична зона близо до гъсто населен район.
— Ще помоля Хайрам да се заеме с това. С какво е привлекателна една мъртва зона?
— Хидроген сулфитен газ.
— Вярно, аноксичните води са пълни с хидроген сулфит. Проучвали сме подводната концентрация на това вещество пред делтата на Мисисипи и бреговете на Орегон и в… Чесапийк.
— Руди, това е ключът. Екипажът на „Кримска звезда“ беше убит с хидроген сулфитен газ, а Манкедо се опита да вдигне облак над Севастопол.
— Да създаде облак от хидроген сулфит? Да, може да убие хиляди.
— Помисли само какво може да предизвика взривът на атомна бомба в някоя мъртва зона.
Гън замълча при тази мисъл.
— Руди, намери аноксичните зони — каза Пит, — а аз ще потърся баржата.
Пит и Джордино бяха отново във въздуха, когато Гън се обади няколко минути по-късно и разговорът бе прехвърлен на хеликоптерната радиостанция.
— Хайрам току-що въведе карта на известните мъртви зони, създадена въз основа на водни проби в миналото и днешни точки за събиране на данни. Както знаете, големи части на залива Чесапийк се превръщат в зони с намалено съдържание на кислород през лятото, когато нитрогенни и фосфорни замърсители в съчетание с топлата вода създават условия за цъфтеж на водораслите. За съжаление моментът е много точно подбран, защото наближава сезонният връх.
— Кои са най-горещите точки? — попита Пит.
— По-лесно ще бъде да определя кои не са — отговори Гън. — Голям пласт се простира почти по цялата дължина на Чесапийк. Започва близо до устието на Потомак и стига чак да Анаполис. Центриран е в западната страна на залива. Има и допълнителни зони по на север, но тях ще уточним, когато Хайрам завърши с въвеждането на данните.
Пит вече бе наклонил хеликоптера на изток, прелетя над Уолдорф, Мериленд, на път за залива Чесапийк.
— Около Вашингтон май няма?
— Макар че бих се поколебал да плувам в река Анакостия — отговори Гън, — тя и Потомак винаги са показвали много малко активни мъртви зони.
— Ние ще се насочим към Анаполис — каза Пит.
Скоро стигнаха до Чесапийк и Пит насочи машината на север. Започнаха да летят над западната част на широкия десет мили залив, прелитайки над няколко търговски кораба и голям платноход, който Пит разпозна като скипджак. От лявата им страна се показа тесният ръкав на река Севърн и Пит последва на запад коритото й, което се извиваше около Анаполис и околните езера. Като изключим няколкото драги, влачещи ръждиви баржи, пълни с кал, нищо не приличаше на теглената на буксир черна баржа.
Докато Пит правеше обратен завой към Чесапийк, Гън се обади отново:
— Открихме още няколко аноксични зони на север.
— Има ли такива близо до населени места? — попита Пит.
— Река Патапско е пълна с тях.
— Балтимор?
— Да, точно пред вътрешното пристанище. — Гън замълча. — В момента ветровете в Балтимор идват от югозапад със сила около десет възела. Ако теорията ти е вярна и я взривят в Патапско, ще успеят да вдигнат облак хидроген сулфит, който ще мине точно над града.
— Там живеят три милиона души — отбеляза Джордино.
— Газът ще бъде експоненциално по-смъртоносен от самата бомба — допълни Гън.
— Да, това съответства на заплахата — кимна Пит. — Руди, помниш ли писмото до президента от украинската група бунтовници?
— Да. Там не се ли казваше, че ще ударят Вашингтон?
— Не. Пишеха, че ще нанесат удар срещу историческата столица. И че обсипаното със звезди знаме повече няма да се развява. Това са думи право от нашия национален химн.
— Вярно — отговори Гън. — Форт „Макхенри“. Френсис Скот Кий. Той е автор на оригиналната поема, написана в Балтимор.
— Не само това, но ако не бъркам, Балтимор е ранна временна столица за Континенталния конгрес[1] преди Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия.
— Веднага ще вдигна по тревога бреговата охрана в Балтимор.
— Ще бъдем там след миг. Край.
Пит бутна цикличния контролен лост напред, за да ускори от хеликоптера, докато завиваше отново на север нагоре по Чесапийк. Устието на река Патапско се показа на по-малко от десет мили пред тях.
— Искрено се надявам цялата ти теория да е погрешна — въздъхна Джордино.
— И аз — отговори Пит. — И аз.
Пет минути по-късно обаче, когато стигнаха до подстъпите на река Патапско, забелязаха малката черна баржа, буксирана към Балтимор.