Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Дърк Пит (24)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Odessa Sea, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Асен Георгиев, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2021)
Издание:
Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър
Заглавие: Черно море
Преводач: Асен Георгиев
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 12.02.2018 г.
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-818-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9416
История
- — Добавяне
85
Пит чу шума от изстрелването на граната и притисна гръб към кърмата. Гранатата се взриви на по-малко от шест метра от него. Взривната вълна го прехвърли през релинга и можеше да го убие, ако не беше човешкият му щит. Бяха все още вкопчени със стрелеца и по-едрият мъж пое шрапнела и главното сътресение от взрива.
Двамата се стовариха заедно във водата, но хватката на другия отслабна. Пит го пусна, борейки се с вълната от болка и объркване, която го заля. Ушите му звъняха, а в дробовете му сякаш не беше останала и глътка въздух. Усети, че се дави. Протегна крайници и зарита, надявайки се, че ще може да излезе на повърхността. Един дълъг предмет се плъзна над тялото му. Той протегна ръце и се хвана за него. Беше буксирното въже и то го изкара за секунди на повърхността. Пит едва успя да си напълни гърдите, когато тежкото въже отново потъна и го повлече надолу.
Сетивата му започнаха да се събуждат и той се закатери по въжето първо бавно, а после все по-бързо. Изтегляйки се с ръце, отново се озова на повърхността и се оказа съвсем близо до черната баржа. Погледна през рамо. „Констълейшън“ и влекачът бяха на стотина метра нагоре по реката. Баржата дрейфаше свободно и той с нея.
Васко, който стоеше пред рулевата рубка, хвърли настрана гранатомета и огледа повредената кърма. Когато димът се разпръсна, видя, че буксирното въже се е откачило от кнехтите и се е плъзнало във водата. Баржата беше свободна и той не можеше да направи нищо. Известно време гледа как баржата дрейфа към средата на Патапско. Все още беше в района на мъртвата зона, а водата беше достатъчно дълбока за неговата цел.
Той стъпи на мостика и почувства, че „Лорън Бел“ започна да се движи. Свободен от баржата, влекачът беше събрал достатъчно сили да мине покрай мачтата и реята на „Констълейшън“. Васко погледна покрай платнохода и плъзна очи по високите сгради на Балтимор, сетне отиде при сандъка с оръжията. Извади чантата с радиопредавателя, свързан с експлозивите на борда на баржата.
Джордино отвори очи на палубата и видя стена от пламъци. Гореше платното, откъснато от покрива на мостика на влекача, минаващ под падналата мачта. Антената на покрива закачи част от горящото платно и стовари завеса от брезент отстрани на рулевата рубка.
Джордино седна и видя „Констълейшън“ да изостава. Двама от оръдейния разчет се бяха надвесили над релинга и оглеждаха влекача.
Джордино извика на мъжете:
— Хвърлете ми няколко торбички барут.
Доброволецът на име Йейтс изчезна за малко и се върна при релинга с три торбички черен барут. Ловко ги хвърли над водата и цилиндрите от алуминиево фолио паднаха до Джордино. Той грабна два и ги запрати в основата на вратата към мостика. Минута по-късно Васко прекрачи прага.
В ръцете си носеше радиопредавателя. Насочи го към дрейфащата баржа и натисна бутона за предаване на сигнала. След секунда от кърмата на баржата се чуха два приглушени взрива, съпровождани от малки облачета сив дим. Васко се усмихна, без да обръща внимание на мъжа във водата, вкопчен в буксирното въже на баржата.
Обърна се и забеляза Джордино, седнал близо до релинга, който го гледаше злобно със сардонична усмивка.
— Джудже, още ли си тук? — попита Васко.
— Минах да се сбогуваме.
— За мен ще е удоволствие — Васко се наведе в рубката, за да остави предавателя и вместо него взе зареден автомат.
Когато се обърна, Джордино със зъби разкъса третия цилиндър и го хвърли в краката на украинеца.
Васко погледна надолу объркан и в този момент пътечката от разсипан барут се подпали от горящото платно и се стрелна с пращене към торбичките в краката му. Не му остана много време за гледане.
Взривът отекна в корпуса на платнохода и отново обгърна влекача в облак бял пушек.
Когато димът се разсея, Джордино се приближи към разбитата рулева рубка.
Васко лежеше на палубата с откъснати крака, а в гаснещите му очи беше изписан шок.
Джордино го изгледа без съчувствие, след това изстреля за последно:
— Може да ми казваш Ал.
Погледа го как умира и отиде на кърмата на влекача. Надолу по реката видя дрейфащата баржа да се отдалечава. Висок чернокос мъж излезе от водата, изправи се и му помаха от носа на своята атомна колесница.