Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (51)

48

Двата кораба се бъхтеха под силния дъжд, докато следваха успоредни курсове. Всеки от тях влачеше сонар със странично сканиране на двестаметров електронен кабел. Работейки заедно, им отне по-малко от дванайсет часа да проучат трийсет квадратни километра морско дъно и да установят местоположението на самолета на Александър Крайевски.

Валентин Манкедо се приближи до сонарния пост, заклещен в единия ъгъл на мостика на „Бесо“. Прекръстен на „Невена“, спасителният кораб изглеждаше различно. Няколко от порталните кранове на палубата бяха демонтирани, а кладенецът закрит с временно покритие. Върху главната палуба бяха наслагани клетки от шперплат, за да променят вида й. Беше добавен и фалшив димоход близо до кърмата, а формата на стария също бе променена. Пребоядисването от сиво в синьо завършваше преобразяването на „Бесо“. Манкедо обаче знаеше, че то може да заблуди само случайни наблюдатели.

— Ей сега ще започне да изплува — каза Васко, който седеше пред монитора на сонара.

Археологът Георги Димитров застана до Манкедо и също се втренчи в екрана. Той се движеше несигурно, а бледият му като на призрак тен подсказваше изгубена битка с морската болест.

На монитора мина оцветено в златисто изображение на морското дъно — това беше сигналът от влачения на въже сонар. Постепенно на екрана се появи черен продълговат обект и започна да приема формата на дебела буква Т. Нямаше нужда от кой знае колко въображение да възприемеш сянката като останките на голям самолет. Едното крило и част от опашката липсваха, но останалата част изглеждаше непокътната и лежеше изправена на дъното.

— Какво мислиш, Георги? — попита Манкедо.

— Двата двигателя на оцелялото крило са положителен показател. — Димитров направи опит да се съсредоточи върху движещото се изображение. — Може ли да определиш размерите?

Васко използва компютърната мишка, за да изтегли черта край изображението.

— Фюзелажът е дълъг трийсет метра. Крилото, изглежда, е около двайсет метра.

Димитров кимна.

— Да, размерите отговарят.

Докато очертанията на самолета плуваха по екрана, дълбоко замислен, Манкедо стоеше вторачен в него.

— Чувал съм от стари хора, че един съветски самолет изчезнал през 50-те години близо до Дуранкулак. Очевидно в слуховете е имало истина, защото само мястото е сбъркано.

— Смяташ ли, че товарът му е останал непокътнат? — попита Димитров.

— Фюзелажът изглежда цял — обади се Васко, — но не може да се каже дали не е бил изхвърлен. Трябва да погледнем отблизо, за да се уверим.

Манкедо нареди на екипажа да спусне буй във водата, за да отбележат местоположението, след това направи завой и отново мина над останките.

— Онова, което чух, беше, че местните рибари в Дуранкулак били наемани тихомълком от руснаците да търсят останките на самолета — разказа Димитров. — Чичо ми бил млад моряк на едно от корабчетата. Затова осъзнах важността на трупа, намерен върху останките на отоманския кораб. Чичо ми разказваше, че така и не намерили следа от самолета. Носели се само слухове за маслен разлив, видян близо до румънската граница.

Манкедо поклати глава.

— Невярна следа, която е изпратила издирващите твърде далеч на север.

— Мисля, че трябва да благодарим на американците — подхвърли Васко.

У Манкедо заговори старият спасител и той насочи вниманието си към операцията по изваждането на товара от бомбардировача. Спуснаха във водата безпилотник, за да заснеме останките и дъното наоколо, и от тези кадри той разработи плана за изваждане.

Лично поведе първия екип водолази до мястото, носейки с тях най-различни факли, режещи инструменти и малки взривни устройства, с които да си отворят достъп във фюзелажа. Горе на кораба Васко приготвяше сбруята и товароподемната примка, които щяха да използват с кърмовия кран.

Когато Манкедо се върна на кораба от гмуркането, на лицето му грееше усмивка.

— Прекрасно дебело парче, готово за доставка — обяви той. — След това даде на Васко размерите, за да съобрази повдигателната сбруя. — Има достъп отстрани през широк отвор. Барабанната лебедка ще свърши работа за извличането.

Васко поведе до самолета следващия водолазен екип, който носеше сбруята, товароподемната примка и барабанната лебедка. Работейки по-съсредоточено от обикновено при спасителни работи, той обезопаси единственото оръжие в бомбения люк със сбруята. След това използва лебедката, прикрепена към рамката на фюзелажа, за да я изтегли хоризонтално от люка. Щом се озова извън самолета, задейства въжето на кораба и бавно извади оръжието на повърхността.

Васко плуваше до чудовището, докато не се озоваха близо до повърхността, а после се върна на кораба. Застанал в мокрия си неопрен до Манкедо, той гледаше как бомбата беше извадена от водата и спусната върху дървената стойка на палубата.

Димитров се приближи и впери учуден поглед в оръжието.

— Изглежда като нова. Почти няма следи от корозия по нея.

— Това е дар от бедните на кислород води — обясни Манкедо. — Ако е останала водонепроницаема, ще може да направи бууум.

Тази мисъл накара всички да се притеснят малко и те започнаха да оглеждат оръжието със страхопочитание. Васко накара няколко моряци да обезопасят стойката с ремъци и да я покрият с брезент.

— Не съм сигурен дали е най-умното да я задържим на борда на „Невена“.

— Така е — съгласи се Манкедо. — Времето се оправя и искам да закарам колкото може по-бързо кораба в Средиземно море. Ще я оставим в халето и ще проверим дали ще заинтересува нашия холандски приятел.

— Със сигурност ще го заинтересува. Въпросът е дали има нужните пари.

Манкедо се усмихна.

— Прав си.