Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (50)

47

На шейсет мили източно от Одеса изплескан с кал пикап зави от черния път и навлезе в пасбището. Равната земя беше собственост на съседните ферми, които се простираха докъдето виждат очите, като изключим двете превозни средства, паркирани зад групичка дървета. Едното беше голям зелен камион с ремарке фургон, а другото — лъскав безпилотник „Перегрин“.

Мартин Хендрикс излезе заедно с помощника си от фургона, за да посрещне шофьора на пикапа.

— Идвате точно навреме.

— Полковник Маркович ви поздравява.

— Доставката добре ли мина?

Шофьорът, мъж с наднормено тегло и гъста брада, кимна.

— Да, руснаците ни ги предадоха в Сочи. Помислиха, че сме докери и ще ги натоварим на кораб за Африка. — Той се засмя. — Дори не им мина през ума, че може пак да ги видят.

Той отиде до товарния отсек на пикапа, вдигна брезента и откри четири противотанкови ракети „Вихър“ с лазерно насочване, с които обикновено се въоръжаваха руските щурмови хеликоптери.

— Приехме дванайсет ракети и по ваше указание запазихме осем за нас.

— Може ли да ни помогнете да качим две от тях във фургона на камиона, а другите на дрона?

— Разбира се.

Шофьорът и помощникът на Хендрикс качиха две от тежащите по стотина килограма оръжия в тайника на фургона. След това закачиха останалите две на гондолите на дрона за изстрелване.

След като шофьорът се качи обратно в пикапа, Хендрикс напъха в ръцете му пачка украински гривни.

— Кажете на полковник Маркович добре да използва останалите!

— Имате думата ми! — обеща мъжът и потегли.

Хендрикс провери заредения безпилотник и се обърна към своя помощник:

— Джерард, да вдигнем „Перегрин“ във въздуха.

Джерард изкара пулта за управление на колелца от фургона, който Хендрикс използва, за да включи двигателите на дрона. Машината тръгна напред и с лекота се издигна във въздуха на широките си проблясващи криле. Хендрикс я накара да направи няколко кръга над полята и после я насочи на юг. Изключи местния радиосигнал и превключи контрола на насочването към предавателя на търговска система сателити. Когато безпилотникът се озова на няколко мили от бреговата линия на Черно море, той летеше на крейсерска височина от хиляда и двеста метра.

Джерард отвори лаптопа и извади карта на Черно море, върху която се виждаха зелените триъгълници, сочещи местоположението на следените с джипиес търговски кораби. Той увеличи изображението на крайбрежния район в близост до Одеса и започна да изучава безбройните плавателни съдове.

— Господин Хендрикс, виждат се два кораба под руски флаг. Единият е танкерът „Невски“ и се намира близо до устието на Днепър. Другият е товарният кораб „Карина“, който, изглежда, плава по маршрута към Истанбул.

— Да хвърлим едно око на товарния кораб. На колко мили е от брега?

— Под двайсет и пет. Ще го стигнем преди смрачаване.

Хендрикс кимна.

Джерард въведе скоростта на търговския кораб, посоката и координатите му в контролната система на летателния апарат. Половин час по-късно в обектива на камерата с дълъг обхват на дрона се появи един червен товарен кораб. Хендрикс прехвърли управлението на ръчен контрол и се приближи към кораба откъм кърмата, като внимаваше да спазва достатъчна дистанция.

Камерата на „Перегрин“ показваше малък бълкер, който газеше дълбоко. На кърмата се развяваше бяло-синьо-червеното знаме на Русия. Хендрикс отклони дрона, после предаде управлението на Джерард, за да го програмира да върти бавни кръгове, изчаквайки.

— Целта е приемлива — каза Хендрикс, докато отстъпваше от пулта за управление. — Да я нападнем след, да речем, пет часа.

Холандецът се оттегли в малка кабина, която стоеше в единия край на фургона. Събуди се в два сутринта и се върна при пулта за управление. „Перегрин“ следваше „Карина“ на разстояние три километра, но това беше достатъчно близо, за да може холандецът да установи лазерния прицел на дрона върху мостика.

— Какъв е околният трафик? — попита той.

— Сега ще проверя. — Джерард се прозина и погледна в компютъра си. — Най-близкият плавателен съд е на четиринайсет мили и се движи в северна посока.

Хендрикс кимна, после натисна чифт червени бутони. На сто километра от тях двете противотанкови ракети се отделиха с вой от гондолите и полетяха към кораба. Хендрикс беше насочил камерата на безпилотника право в бълкера, когато двата вихъра се стовариха едновременно в задната част на мостика на „Карина“. Надстройката изчезна в голямо огнено кълбо, което бързо беше погълнато от нощното небе.

Хендрикс продължи да гледа още няколко минути, после предаде пулта за управление на Джерард.

— Това ще мине за вътрешно произшествие. Придвижи „Перегрин“ шестнайсет мили до по-отдалечената част на морето. На разсъмване го върни обратно на мястото и провери за оцелели. Ако намериш такива, не забравяй да ги запишеш на видео. Може би ще имаме късмет да сме първите, които ще съобщят на украинската брегова охрана.

Джерард кимна безмълвно, после се загледа с притеснение в потъващия кораб.

Хендрикс не изпитваше подобно чувство. Върна се в кабината с леглото и спа като къпан до сутринта.