Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (73)

70

Мансфилд оглеждаше кораба на НАВПД с бинокъл, като беше съсредоточил вниманието си върху палубната команда, която се суетеше около един спускаем подводен апарат.

— Дали вадят някакъв товар? — попита капитанът.

— Трудно е да се каже — отговори Мансфилд и свали бинокъла от очите си. — Такъв съд едва ли е най-добрият начин да пренасяш товар.

— Колко време работиха на мястото?

— Не дълго. Тръгнаха от Сардиния преди четири дни. На последната сателитна снимка се вижда как проучват дъното недалеч оттук.

— Трябва да има нещо интересно, щом още са тук. Британският кораб изглежда запазен на сонарната картина.

— Искам да проверя лично. Моля, подгответе подводницата. Ще се спусна след здрачаване.

Капитанът прекоси мостика и се вторачи в закачения на стената ехолот.

— Дълбочината тук е четиристотин метра.

— Твърде дълбоко, за да използвам подводния ви скутер — каза агентът. — Затова ще ми е нужна вашата подводница.

— Дълбочината надвишава капацитета й. Тя може да се спуска само на триста метра.

— Какво? — Мансфилд се втренчи в капитана. — Вие сте спасителен кораб, а подводницата ви не може да се спусне на повече от триста метра?

— Ние сме подслушвателен кораб — отговори капитанът. — Нашите задачи обикновено са близо до брега в плитки води. Нямаме нужда, а и познания за дълбоководни операции.

— Нямате ли безпилотник?

— Имаме и мисля, че тази дълбочина отговаря на неговите възможности. Може веднага да бъде спуснат във водата.

Мансфилд изгледа отново капитана, после възобнови наблюдението на кораба на НАВПД.

— Това ще почака, защото те подготвят следващото си спускане.

Той гледаше как Дърк и Самър се качват в подводницата за второто спускане. Когато ги спуснаха откъм кърмата, морето беше много по-спокойно и те изчезнаха безпроблемно под повърхността. Мансфилд остана на мостика на руския кораб, изучавайки своя противник и крачейки насам-натам. С известно смайване забеляза, че един моряк от палубната команда спуска нещо от предната палуба на „Иберия“, и сбърка океанографската проба на водата с кошница за вадене на предмети.

Вече бе започнало да се смрачава, когато подводницата най-сетне изплува и беше качена на борда на изследователския кораб. Мансфилд отново гледаше как Дърк и Самър слизат от подводницата, хвърлят поглед на руския кораб и се качват на мостика на „Иберия“.

— Нуждая се от двама от най-добрите ви хора — обърна се той към капитана.

— За какво?

— Транспорт и прикритие.

— След провала ви в Гърция?

Мансфилд поклати глава.

— Искам тази вечер да посетя сам кораба им. След като вашата подводница е безполезна, трябва да проверя тяхната и палубните им операции, за да разбера какво правят.

— Не. Няма да разреша още от хората ми да бъдат убити.

— Това е океанографски кораб. Не са въоръжени като онези на спасителния.

— И откъде знаете това?

Докато двамата мъже спореха, ги прекъсна един палубен офицер.

— Капитане, трябва да дойдете да видите нещо откъм левия борд.

Между двата кораба от водната повърхност се показваха чифт черни цилиндрични копия. Обектите растяха на височина, после се показа широката черна основа, от която стърчаха странични стабилизатори, докато продължаваше да се издига. Мъжете гледаха стреснато, докато обектът приемаше формата на голяма подводница. Скоро се показа целият профил на ядрената щурмова подводница клас „Лос Анджелис“ и легна между двата кораба.

Корабното радио забръмча.

— Плавателният съд под гръцки флаг, говори КСЩ^[1] „Нюпорт Нюз“. Какво можем да направим днес за вас?

Руският капитан поклати глава на Мансфилд.

— Защо не ги помолите да ви вземат на стоп?