Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (20)

17

Иля Васко беше разпознал високия чернокос мъж, който слезе от крана като щурмана на надуваемата лодка, която помогна на Ана. Знаеше, че контейнерът не е паднал случайно върху тях. Тъй като автоматът му се беше озовал на морското дъно, извади пистолета от кобура. Единственото, което можеше да направи, беше да стреля набързо от стълбата, преди да се изкатери на кея и да си поеме дъх. Остана за миг неподвижен, разтреперан от шока при излитането си от лодката, и стрелна поглед към водата. Труповете на моряците се полюшваха във водата до пробития „Зодиак“.

Васко пристъпи, за да си върне равновесието, и вдигна пистолета. Дузината докери се втурнаха да търсят прикритие, докато той оглеждаше пристана, за да открие високия мъж с черната коса.

Пит вече беше скочил от крана и спринтираше надолу по кея. Точно правеше зигзаги около един вилков повдигач и няколко разнородни сандъци, когато чу пукота от изстрелите. Няколко куршума изсвириха край него и попаднаха в оградния стълб отпред.

Той погледна напред, за да види Джордино, и забеляза партньора си да му маха от шофьорското място на очукан пикап.

Беше румънска „Дачия“ поне на четиридесет години, която използваха за превоз на леки товари из района на пристанището. Контейнерът с ВОУ лежеше в открития товарен отсек. Ана седеше на пътническата седалка и подканяше Пит с поглед. Синият пушек, който ауспухът избълва, показваше, че Джордино е намерил ключовете и е запалил стария пикап.

— Тръгвай! — извика Пит, макар още да беше на няколко метра от каросерията.

Джордино включи на първа и потегли, когато пистолетът на Васко избълва още няколко куршума. Пит настигна пикапа и се хвърли в откритата каросерия, когато един от куршумите проби задния капак, а друг пръсна задното стъкло на кабината.

Както лежеше прилепен за дъсчения под, Пит се провикна:

— Това ли беше най-бързата кола, която успя да намериш?

— Беше единствената с ключовете в запалването! — извика в отговор Джордино.

Старият пикап набра скорост, Джордино го прекара през отворените врати в края на кея и зави по главната крайбрежна улица. Нямаше много коли по нея и той успя да ускори още. Чуха се полицейски сирени, когато Васко изтича в средата на улицата с вдигнат пистолет. От юг се приближаваше мотоциклет, каран от ученик, а Васко стоеше в средата на улицата с насочен пистолет. Смаяното момче успя да спре на метри от него.

— Слизай. — Васко се впусна напред и хвана ръкохватките.

Ученикът слезе и заотстъпва с вдигнати ръце, а след няколко крачки се обърна и побягна. Васко пъхна пистолета под колана на панталона си и яхна машината.

Пит наблюдаваше случващото се на двеста и петдесет метра от мястото, докато Джордино насочи колата към центъра на града. Подобно на повечето български крайбрежни градове, Балчик беше пълен с тромави, но колоритни къщи и магазини, които туристите през лятото намираха привлекателни. Пикапът зави покрай голямо кръгово движение, в чийто център се издигаше мраморна статуя на бог Дионисий^[1], след това профуча покрай редица кафенета и ресторанти.

Пит се премести и облегна гръб на кабината.

— Онзи с пистолета ни преследва на мотоциклет — съобщи той на Джордино.

— Къде са патрулките? — попита той в отговор.

Пит се вслуша в далечния вой на сирените.

— Боя се, че идват от другия край на пристанището.

— Типично.

Пит видя мъж, който носеше чувал с брашно надолу по улицата.

— Спри за миг, после продължи една пряка нагоре, обърни и се върни към кръговото. Надявам се, че там ще срещнем полицията.

Джордино натисна спирачките.

— Ясно, но защо трябваше да спирам?

Когато не чу отговор, се обърна и видя, че Пит и контейнера с ВОУ са изчезнали.

Ана забеляза Пит, който тичаше по тротоара.

— Ама той е скочил от пикапа!

— Така отвлича вниманието от нас — обясни Джордино.

Той се зае да изпълнява указанията на Пит, ускори до следващата пряка и зави наляво. Чуваха воя на мотоциклетния двигател, който се носеше с висока скорост след тях.

Васко навлезе в кръговото движение, без да откъсва очи от стария пикап, който направи ляв завой недалече пред него. Надмина няколко по-бавни коли и заобиколи центъра на кръговото, но в един момент наби спирачки, защото пред очите му се появи позната гледка. Беше Пит, който пресичаше кръговото с бавна походка, сякаш беше тръгнал на следобедна разходка, но това не му попречи да стрелне сърдит поглед към Васко. Макар присъствието му да беше дразнещо, ръцете му бяха празни, затова не представляваше заплаха, Васко отпусна спирачките и даде газ.

Джордино взе следващия ляв завой, преди мотоциклетът да се покаже в огледалото му. Движението оредя, затова можеше да движи пикапа наляво-надясно по платното, за да попречи на мотоциклетиста да се изравни с тях.

Васко намали, измъкна пистолета изпод колана си и даде няколко непохватни изстрела с лявата ръка. Пикапът стигна края на пряката и Джордино отново зави наляво, насочвайки се към кръговото движение, което сега се показа пред тях. Когато започна да завива, пред Васко се откри чиста огнева линия и той заби два куршума в двигателя.

Изпод предния капак заизлиза пара, а отдолу потече дебела струя масло. Джордино не отмести крак от газта въпреки тракането на мотора и придърпването. Парата покри предното стъкло и го принуди да кара на сляпо към кръговото. Случващото се отвлече вниманието му и той изгуби преследвача си от очи. В този момент Васко се появи с рев на двигателя до пътническата страна. Хвърли поглед в товарния отсек на пикапа и видя, че контейнерът с ВОУ липсва. Приближи се до вратата на Ана с насочен пистолет и надникна в кабината за урана.

Ана изпищя и Джордино стрелна умиращия пикап надясно. Васко вече беше натиснал спирачките, за да избегне удара. Пикапът се затресе напред, а пътниците в кабината му чуха отново рева на мотоциклета. Този път обаче той се отдалечаваше.

Джордино навлезе на сляпо в кръговото и показа глава от прозореца точно навреме, за да види пешеходната пътека пред тях. Когато наби износените спирачки, пикапът поднесе, удари се в бордюра на кръговото и се качи на тревната площ. В облак от пара се блъсна във фонтан в подножието на Дионисий и спря.

Джордино се обърна към Ана и попита сред приближаващия вой на сирени:

— Добре ли си?

— Да. — Тя масажираше рамото си, което беше ударила в арматурното табло. — Той махна ли се?

— Аха — усмихна се Джордино. — Не можа да се справи с Бързия Ал.

Те слязоха от пикапа и се озоваха в светлината на сигналните лампи на три патрулки. Пит стоеше в центъра на улицата и упътваше водещите патрулки след мотоциклетиста. Третата спря пред потрошения пикап със скърцащи спирачки. Когато от нея изскочиха полицаи с извадени оръжия, Ана и Джордино вдигнаха ръце. Тя извади значката от Европол и бързо успокои положението, след което обясни ситуацията, в която се намираха.

Пит се приближи, за да провери как са приятелите му.

— Радвам се, че сте невредими.

— За съжаление същото не може да се каже за пикапа — каза Джордино и потупа единият от калниците, изпод който излизаше пушек.

— Реших, че полицията непременно ще мине оттук — започна да обяснява Пит. — Бях решил да организирам комитет по посрещането, когато се появите. Обаче преценката ми за времето се оказа малко невярна.

— Все пак достатъчно точна, за да ни отърве живи и здрави — отговори Джордино.

След оживен разговор с полицаите Ана се присъедини към тях.

— Били са вдигнати по тревога от „Македония“ — обясни тя, — а докерите ги изпратили след откраднатия пикап.

Пит кимна.

— Голяма каша.

Джордино погледна локвата масло до предната гума.

— Май дължим на пристанището нов пикап.

— НАВПД ще успее да финансира покупката — каза Пит.

— Радвам се да го чуя — кимна Ана. — Аз вече съм минус една кола пред моето началство. — Тя надникна в откритата каросерия на пикапа.

— Контейнерът с ВОУ! У него ли е? — попита тя пребледняла.

— Не — Пит й се усмихна успокоително. — Скрих го на място, което няма лесно да намери.

Ана огледа улицата с кафенета и жилищни сгради.

— В някое кафене или жилище го скри?

— Не, оставих го на открито. — Пит намигна и посочи през рамо.

Ана и Джордино проследиха посоката от пръста му към статуята и вдигнаха очи нагоре.

В протегнатите ръце на Дионисий на няколко метра от земята беше сгушен контейнерът със смъртоносен уран.