Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (96)

93.
Кейт

На следващата сутрин Мелвин Хауард, който търпеливо и умело изграждаше обвинението срещу Данте, призова на свидетелската скамейка д-р Евалд Олсън.

Олсън, лекар от съдебната медицина, бе пропътувал цялата страна, обикаляйки съдебните зали, за да предлага уменията си като експерт или вещо лице на всеки, който пожелае да се възползва от услугите му. Пристигна с внушителна на вид собствена видеоуредба и със свой асистент, командващ редуването на кадрите от един лаптоп. Д-р Олсън ни отне почти цял час, за да ни представи всичките свои наскоро публикувани статии. Чак след това помощник-прокурорът даде знак на асистента на доктора да започне да показва на монитора кадрите, свързани с разследваните престъпления.

— Доктор Олсън, какво бихте могли да ни кажете за кадъра вляво? — попита Хауард.

— Това е силно увеличено изображение на намерената гилза от куршум от пистолет четиридесет и пети калибър. В случая се касае именно за онзи куршум, който е проникнал и след това е излязъл от черепа на Патрик Рочи — компетентно заяви д-р Олсън. В монотонния тембър на високия и прегърбен мъж прозвучаха угоднически нотки.

След като ни разказа всичко, което знаеше за въпросния куршум, той се зае да обяснява за пистолета „Берета“ и за всичките балистични изпитания, дето беше извършил, за да провери дали нарезите в цевта съответстват на нарезите по куршума.

— На фотографията отдясно — продължи д-р Олсън, като за по-добро онагледяване си послужи с лазерен показалец, от който излизаше тънък червен лъч — са показани нарезите от цевта на беретата. Както сами можете да се убедите, те съвпадат напълно с тези по гилзата от куршума.

— И какво следва от това? — попита помощник-прокурорът.

— Следва, че куршумът, който е убил Патрик Рочи, е бил изстрелян с намереното оръжие.

— Въз основа на вашия двадесет и осем годишен опит като експерт от съдебната медицина, можете ли да потвърдите със сигурност, че това е било оръжието на престъплението?

— Сигурен съм — кимна д-р Олсън. — Между нарезите по цевта на оръжието и по гилзата съществува пълно сходство.

По обед съдията Ротщейн благосклонно ни пусна да хапнем. Обаче само след един час д-р Олсън отново започна оттам, откъдето бе спрял преди обедната почивка. И отново ни подложи на същото изтощително описание на най-незначителните подробности, само че сега посвети вниманието си изцяло върху отпечатъците от пръсти, открити по оръжието на престъплението.

— Както можете сами да се убедите — продължи д-р Олсън с все същия монотонен тон, — този комплект от дактилоскопични отпечатъци от дръжката на пистолета напълно съвпада с отпечатъците, взети по-късно от дясната ръка на Майкъл Уокър.

— Доктор Олсън, съществуват ли някакви съмнения относно това, че откритото оръжие е принадлежало на Майкъл Уокър? — попита Хауард.

— Всеки отпечатък е уникален. Тези тук не могат да принадлежат на никой друг, освен на Майкъл Уокър.

След това помощник-прокурорът вдигна веществено доказателство В — червената шапка на баскетболния отбор „Маями Хийт“. Тя беше иззета от апартамента в Бруклин, където Уокър е бил убит. Хауард помоли д-р Олсън да сравни двата комплекта от пръстови отпечатъци:

— Дактилоскопичните отпечатъци отляво, доктор Олсън, на кого принадлежат?

— Те бяха снети от обвиняемия Данте Хейливил.

— А отпечатъците на фотографията отдясно?

— Това е абсолютно идентичен набор от дактилоскопични отпечатъци, снети от баскетболната шапка, открита в онзи апартамент, където Майкъл Уокър е бил застрелян.

— Доктор Олсън, бихте ли могли да ни съобщите възможно ли е тези дактилоскопични отпечатъци да принадлежат на някоя друга личност, освен на обвиняемия?

— Не, те не могат да принадлежат на друг, освен на обвиняемия Данте Хейливил.

И докато обвинението продължаваше все в тази насока, д-р Олсън напредваше със скоростта на костенурката, решила да надбяга заека, само че в продължение на цели шест часа.

Цялата тази отегчителна процедура се проточи толкова дълго, че когато Том се надигна от стола си, от залата се чуха разочаровани въздишки.

Моето отегчение беше още по-силно. Не бяхме планирали да подлагам д-р Олсън на кръстосан разпит, но Том най-безразсъдно бе решил да се намеси.

— Доктор Олсън, вече без съмнение пистолетът, отрит край ресторант „Принцес“, е бил оръжието на престъплението. Остава обаче неразрешен друг един въпрос — кой е стрелял с него? Съществува ли някакво физическо доказателство или каквато и да е друга улика, свързваща обвиняемия с въпросното оръжие?

— Не. Единствените пръстови отпечатъци, открити по оръжието, принадлежат на убития Майкъл Уокър — отвърна доктор Олсън.

— А що се касае до дактилоскопичните отпечатъци, открити по оръжието, за които току-що ни съобщихте, че принадлежат на Майкъл Уокър, за какво качество на отпечатъците може да се говори?

— Много добро. Отпечатъци от най-високото възможно качество.

— Ако трябва, примерно, да ги класирате по скалата от едно до десет, как бихте ги определили?

— С оценка девет, дори може би десет — категорично заяви д-р Олсън, горд с познанията си. Може би прекалено често гледаше по телевизията шоуто Си Ес Ай^[1].

— Не ви ли се струва прекалено подозрително, доктор Олсън, че това оръжие е било грижливо почистено, за да остане по него само този почти съвършен, както казахте, комплект от пръстови отпечатъци?

И сега, за пръв път от много часове насам, тълпата като че ли се пробуди и се заслуша с внимание.

— Не и в този случай — отвърна д-р Олсън.

— Но нали лично вие в миналото, поне при два предишни случая, за които имам сведения, сте стигнали до извода, че дактилоскопичните отпечатъци, намерени по съответните оръжия на престъпленията, са били — цитирам точно вашите думи — „прекалено качествени, за да бъдат приемани като достоверни“. Това е бил вашият извод в делото на щата Род Айланд срещу Джон Пол Нюпорт. Истина ли е? — Том погледна изпитателно доктора.

— Да, но това не съвпада с моето заключение по тези отпечатъци тук.

— Защитата няма повече въпроси.

Хората в залата още не се бяха успокоили, когато съдията Ротщейн обяви прекъсване на съдебните заседания за днешния ден. Независимо дали рискованата намеса на Том щеше да подкопае шестчасовите свидетелски показания, нямахме много време да обмисляме последиците.

Защото малко след като Данте ни прегърна и двамата и ескортиран от шерифите пое обратно към килията на обвиняемите лица, помощник-прокурорът ни изпрати бележка. С нея ни уведомяваше, че обвинението е прибавило името на Ники Робинсън към списъка със своите свидетели.

Досега Ники седеше в залата, заобиколена от другите местни жители, които също бяха видели как Уокър бе насочил пистолета си към главата на Ерик Фейфър. Но обвинението вече бе изяснило какво се бе случило тогава след прекратяването на играта. Така че решението да призоват Ники на свидетелската скамейка беше напълно безсмислено.

А когато обвинението предприема ход, който не разбирам, започвам да се плаша.