Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (86)

83.
Кейт

Мари, бабата на Данте, наведе глава и се пресегна за ръката ми, която аз с радост й подадох.

— Благодаря ти, Господи, за милостта, с която ни дари — произнесе тя. — Благодаря ти за силата, която ни вдъхваш, да понасяме това ужасно изпитание. Но най-вече ти благодаря за туй, че ни даде такива предани адвокати като Том и Кейт. Благослови храната ни, о, Боже, и намери място в сърцето си да не отвръщаш очи от моя невинен внук Данте. Амин.

Беше събота вечерта, два дни преди началото на процеса, и всичките приятели, които ни останаха в този град, се бяха събрали около масата в трапезарията на Маклин: самият Маклин и Мари, братът на Том — Джеф, и племенникът му Шон, Кларънс и жена му Върнъл. Малката стая бе изпълнена до краен предел.

— Да пием за това да се съберем пак тук по същото време догодина! — Маклин произнесе своя тост, опитвайки се както винаги да вдигне настроението на присъстващите. — Когато и Данте заеме мястото си сред нас, ще има да му разказвам до зори най-невероятните истории с Шак^[1], Коуб^[2], Амаре^[3] и Леброн^[4].

Гостите на празненството не бяха много, но таблата се огъваше от богати и разнообразни блюда — рядко срещана комбинация от карибска и ирландска кухня. След почти цяла година, прекарана в изолация, тази компания означаваше за мен много повече от угощението. Тъкмо се бяхме посветили на храненето, когато звънът на мобилния телефон на Том разтърси стаята.

— По-добре аз да се обадя — рече той.

Извади го от джоба си и вдигна ръка за извинение. Но след малко внезапно пребледня като платно.

— Трябва да превключим на Фокс Нюз — тревожно ни извика той.

Половината от нас вече се бяха завтекли към всекидневната, всеки грабнал чинийката с десерта си, а останалите още се суетяха, нагласявайки столовете си пред „Зенит“, отдавна остарелия телевизор на Мак. Шон веднага превключи на шестнадесети канал, точно когато водещият от студиото включи от мястото на събитието репортерката — една наперена блондинка.

— Живея в Куинс — заяви тя. — Точно срещу сградата на юридическия факултет. Тази Алма матер на Том Дънлеви, един от адвокатите на Данте Хейливил, когото подозират в извършването на онова тройно убийство. Според документите, току-що получени от телевизия Фокс, Дънлеви, като много способен баскетболист, е бил приет да следва във факултета, макар че не е успял да вземе приемните изпити с необходимия минимален успех.

— Е, това ли е голямата сензация? — възмутено изсумтя Маклин.

— Въпреки че се е дипломирал сред петимата най-слаби по успех свои състуденти — продължи репортерката, Дънлеви е бил назначен като стажант в службата за обществени защитници към Бруклин. А там получил доста незавидна атестация. Но според най-смущаващото твърдение през 1997 година Дънлеви успял някак си да приключи висшето си образование. — Блондинката млъкна за миг и размаха някакви листове: — Това са копия от изпитните протоколи, с които телевизия Фокс успя своевременно да се сдобие и да ги предостави за проверка на независими експерти по анализ на почерка. Изпитните въпроси, развити изненадващо добре от Том Дънлеви, са били написани от човек, пишещ с дясната си ръка. Обаче на всички треньори и мениджъри в Ен Би Ей е много добре известно, че Том Дънлеви е левак! — сензационно заключи репортерката. — Ако всичко това се окаже вярно, то излиза, че Данте Хейливил, изправен пред опасността да получи най-тежкото наказание, е поверил живота си в ръцете на някой, който дори не е юрист.