Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (19)

16.
Кейт

Поднесох на майката на Уалко оскъдната утеха, която можех да й предложа, след което огледах стаята, търсейки едно червенокосо момиченце в рокличка от черно кадифе.

Намерих Мери Катрин в ъгъла, още залепена за полата на майка си. После видях и моя мил приятел Маклин Мълин, придружаван от симпатичния си внук Джак, облегнати на импровизирания бар. Джак, адвокат като мен, се махна от там, щом видя, че се приближавам към него. Чудесно. Бях се приготвила да го поздравя за женитбата, но нищо…

Мак отпиваше от чашата с уиски и се облягаше тежко на бастуна си, но когато се прегърнахме, усетих, че прегръдката му бе топла и енергична както винаги.

— Надявах се да те видя в по-спокойна обстановка, Кейт — рече той, когато най-после се отдръпнахме един от друг.

— За бога, Маклин, кажи ми нещо весело.

— Тъкмо се канех да те помоля за същото, скъпо момиче. Но трима младежи са мъртви — трагично, безсмислено и загадъчно. Къде се беше скрила толкова време? Научих за многобройните ти успехи, но исках лично да те поздравя и да вдигна тост за теб. Всъщност щеше ми се да те набия! Защо, за бога, се изгуби така?

— Ако трябва да ти поднеса стандартното обяснение, ще се наложи да спомена за дългите часове работа, посещения при родителите ми в Сарасота, особено след като братята ми се пръснаха на всички посоки. Но всъщност сърцераздирателната истина се свежда до простия факт, че не исках да се срещна с Том Дънлеви. Което, между впрочем, току-що се случи.

— Истината винаги е сърцераздирателна. Затова бягаме от нея като от чума. Но след като си толкова разстроена от ненадейната си среща с Дънлеви, защо не се върнеш тук и да изхвърлим малкия негодник от бизнеса? Не че той върти в момента кой знае какъв бизнес. Напоследък дочух, че годишно имал не повече от стотина часа адвокатска работа.

— Защо не мога да го забравя и да продължа нататък? Минаха почти десет години.

— Да забравиш, да продължиш нататък? Кейт Костело, спомни си, че си ирландка!

— Маклин, караш ме да се смея — промърморих аз.

Точно тогава Мери Катрин прекоси с клатушкане стаята и се свря до краката ми.

— Като оставим шегата настрана, Мак, Манток наистина е сериозен проблем за мен. Двама от моите най-обични хора на света са тук: единият е само на година и половина, а другият — на осемдесет и четири.

— Но, Кейт, ние двамата можем да бъдем страхотен екип. Този тъп бастун не е за нищо друго, освен да придава малко сълзлива атмосфера.