Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (101)

98.
Кейт

Задъхан от дългата си пледоария Том уморено се отпусна на стола. Съдебните заседатели го гледаха с вкаменени лица. Петима от тях бяха афроамериканци. Жените бяха осем, но да се говори пред тях на расова тема, бе голям риск, особено като се имаше предвид, че белите преобладаваха в състава на съдебните заседатели.

Хауард нямаше търпение да ни накара да си платим за това своеволие.

— Дами и господа, моето име е Мелвин Хауард. Сега съм на петдесет и две години и доколкото си спомням, през целия си живот съм бил чернокож. Моите предци са от щата Алабама. Дядо ми е бил внук на роби. А когато са се появили на този свят моите родители, на чернокожите не е било позволено да използват тоалетните в ресторантите. Но нищо от това мрачно минало няма нищо общо с Данте Хейливил или с този съдебен процес. И на господин Дънлеви всичко това много добре му е известно.

Всъщност Том бе изтъкнал точно обратното, но Хауард ловко успя да изопачи всичко и да го представи така, както на него му отърваше. Но думите му оказваха влияние върху дванадесетте съдебни заседатели, спокойно разположили се в удобни кресла. Когато погледнах към тях, не можах да прочета нищо в очите им. Гордеех се с това, което Том изрече, но същевременно бях крайно изнервена.

— Расови конфликти и корумпирани полицаи? — саркастично попита Хауард. — Звучи доста познато, нали? Само че къде съм чувал това преди? — И тогава уж непреднамерено отклони погледа си към края на редицата с журналистите, където седеше Рони Монтгомъри. Той насмешливо наблюдаваше всичко ставащо около него. — О, да, ето че си спомних — продължи Хауард. — Беше някакъв нашумял случай, обявен в таблоидите за процеса на века. Говоря за опита да бъде осъден Лоренцо Луис, онзи бейзболист, за убийството на жена си. Единственото, което сега липсва тук в сравнение с онзи съдебен фарс, е някакъв удобен агитационен призив. Но колко хора днес все още вярват, че Лоренцо е невинен? Не го вярват дори и най-преданите му приятели в Аризона, с които е играл голф. Така че не се оставяйте да бъдете заблудени като съдебни заседатели, дами и господа, освен ако не искате да ви запомнят както вашите колеги от съдебния процес срещу Лоренцо Луис. А сега вече е време за вас да прозрете цялата несъстоятелност и конспиративните теории, които съществуват единствено във въображението на защитата. И да фокусирате вниманието си само върху доказателствата. Като начало имаме оръжието на престъплението с отпечатъците на Майкъл Уокър върху него, открито край онзи ресторант в Саутхамптън три часа след като колата с Данте Хейливил е спряла там. Макар че защитата се постара много упорито да вложи своите думи в устата на доктор Евалд Олсън — един от най-добрите в страната експерти по съдебна медицина — той доказа пред нас, че тези отпечатъци могат да принадлежат само на Майкъл Уокър. И че с това оръжие са били убити четиримата млади мъже. А сега ми позволете и аз да кажа нещо за толкова коментирания тук полицай от Ийст Хамптън. Да, говоря именно за Хюго Линдгрен.

В Ривърхед почти всяко семейство имаше роднина, служещ в полицията, така че Хауард умело заиграваше с техния инстинкт за самозащита.

— Защитата безотговорно дискредитира репутацията му — повиши глас Хауард, — натика го в калта. Ще позволим ли да падне сянката на съмнението върху един почтен и примерен служител на реда, който за деветте години професионален стаж в местната полиция е бил удостоен със седемнадесет награди за безукорната си служба? Да се усъмним във всички полицаи, които ежедневно рискуват живота си заради нашето спокойствие? Според защитата доказателство за нещо нередно и незаконно било това, че един полицай се е оказал замесен във всеки аспект от най-сериозното престъпление в Ийст Хамптън от сто години насам. Добрите полицаи като Линдгрен посвещават цялата си кариера в очакване на голям случай като този. Съвсем естествено е той да е отдал голямо значение на ролята си в разследването. Освен това не трябва да забравяме, че полицейският участък в Ийст Хамптън е малко подразделение, така че съвсем не е подозрително някой от местните полицаи да бъде замесен два пъти в едно разследване. Лично за мен поне е изненада, че неговото име не се споменава по-често. В своите отчаяни напъни да постигне нещо, защитата поднесе още два факта, които са абсолютно неверни и затова тази несправедливост трябва да бъде поправена. Едно от тези съмнителни твърдения гласи, че обаждането за оръжието е било направено от уличен телефонен автомат край ресторанта „Принцес“. Може би повечето от нас действително притежават мобилни телефони, но какво можем да очакваме, ако се е обадил някой от миячите от нощната смяна на ресторанта, който се лишава от съня само заради една оскъдна заплата? Такъв човек не може да си позволи мобилен телефон. Второто невярно твърдение е, че оръжието е било намерено, след като обвиняемият съобщил в полицията къде се хранил онази нощ. Това също не е истина. Линдгрен не е бил близо до стаята, в която е протекъл първият разпит на обвиняемия. Полицаите са установили къде точно е вечерял Хейливил след намирането на пистолета. Имайте също предвид, дами и господа, че единственото лице, което е можело да позволи на този полицай да влезе в стаята на Данте, е била неговата баба Мари Скот. Тя сигурно е много добра жена, пък и се закле пред този съд да говори само истината, но тя също е човешко същество. А кой от нас би казал нещо, което може да навреди на децата или внуците му?

Хауард вече бе изпотен не по-малко от Том, когато говореше преди него. Помощник-прокурорът прекъсваше само за да отпие глътка вода от чашата пред себе си.

— А сега стигаме до най-важното в този случай — заяви Хауард. — Защитата дори не се опита да дискредитира или омаловажи факта, че сутринта преди убийствата Майкъл Уокър е взел пистолет от колата на Данте, донесъл го на игрището на Т. Смити Уилсън и го опрял в главата на една от жертвите — Ерик Фейфър. Както потвърди и свидетелката — опрял цевта право в главата му! Помните ли онези ужасни снимки, които ви показах? От тях е видно, че убиецът е притискал пистолета си плътно в черепа на всяка от своите три жертви, преди да ги застреля. А преди да отпусне пистолета си, Уокър изрекъл: „Тази сметка не е уредена, бели човече! Няма да го оставя така“. Преди истинското убийство е била проведена генерална репетиция, на която са били свидетели четиринадесет лица от двата пола и от двете раси. Дами и господа, този случай е много прост. Имаме двама обвиняеми, присъствали на сцената на трите убийства. Представено ви бе оръжието на престъплението с отпечатъците от пръстите на единия от тях. Показаха ви шапка с отпечатъци, свързващи втория обвиняем с мястото, където е било извършено четвъртото убийство. А сега, благодарение на смелостта на Ники Робинсън, вие разполагате и с един убедителен мотив — отмъщение за едно брутално изнасилване. Искам да ви благодаря на всички вас за вниманието и ангажираността, които проявихме по време на целия процес. Да ви благодаря предварително, че ще доведете този процес до неговия логичен край, като се справите с всичко, което предстои. Вече почти приключихме, дами и господа. Моля, не отклонявайте погледите си от най-важното. Данте Хейливил е виновен за тези убийства. Ако сте загрижени за вашата сигурност и за спокойствието на най-близките си хора, не го оставяйте на свобода.