Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (64)

61.
Том

На следващата сутрин двамата с Кейт разпръснахме навред бележките си из офиса, така както рибарите разпъват своите мрежи на кея в Манток. След цял месец ровене — отчасти открито, отчасти безсрамно задкулисно — успяхме донякъде да се справим. Вече разполагахме с половин дузина обнадеждаващи следи. Според Кейт всяка нова брънка от веригата ще ни облекчава все повече в усилията ни да убедим съдебните заседатели да се усъмнят в представената от обвинението версия за случилото се в онази фатална нощ.

— За съда всичко това е повлияно от страха, който бунтарски настроените млади чернокожи вдъхват на бялото население — обясни ми Кейт. — Е, ще се наложи да разчупим този стереотип. Ако всичко, с което разполагаме досега, е вярно, то излиза, че няколко седмици преди да загинат, тези младежи са се забъркали в нещо много опасно. При това не са се насочили към кокаин или екстази или друг синтетичен наркотик на хапчета, а към крека, най-черната дрога, характерна за негърските гета. А после се появява и този мистериозен наркодилър Локо.

— Какво ще правим сега? — попитах я аз.

— Ще се опитаме да потвърдим стойността на всичко, което сме надушили, като валиден за съда доказателствен материал. Ще търсим още. Ще издирим и Локо. Но междувременно ще споделим това, с което разполагаме.

— Да го споделим ли? — учудих се аз.

Кейт измъкна от спортния си сак една бяла кутия за обувки и я постави върху масата. Със същата тържествена церемониалност, с която един самурай би извадил меча си от ножницата, тя измъкна от кутията един старомоден ролодекс.

— Тук, в този комплект от визитни картички, се съхраняват телефонните номера на всички топрепортери и издатели в Ню Йорк — обясни ми тя. — Това е най-ценното, което успях да отмъкна със себе си при раздялата ми с „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“.

През останалата част от деня Кейт се посвети на разговори по телефона. Представяше историята на Данте пред един или друг вестникарски издател, като започваше с убийствата и ареста му, описвайки обкръжението му и надвисналата над него смъртна присъда.

— Всичко има в този случай — убеждаваше тя Ейми Бъроус от „Венити Феър“, а после повтори същото и на Грейдън Картър. — Има знаменитости, гангстери, милиардери. Има расови конфликти, класово неравенство, както и бъдеща звезда от Ен Би Ей, заплашена сега от смъртно наказание. И всичко това се е случило в Хамптън.

Всъщност историята наистина беше гореща. Следобед вече преговаряхме с дузина от водещите списания за ексклузивни репортажи, посветени както на Данте Хейливил, така и на нас двамата.

— Пуснахме вълка в кошарата — отбеляза Кейт, след като приключи с последното обаждане, прибирайки своя ролодекс. — Сега Бог да ни е на помощ.