Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (50)

47.
Локо

Откъм залива в Ийст Хамптън има един малък каменист плаж, където всяка неделя следобед се събираха доминиканци, еквадорци и костариканци, за да играят волейбол. През цялата седмица, в продължение на седемдесет работни часа, те подстригват тревата по моравите пред къщите, подкастрят живите плетове около тях и чистят басейните. Всеки делник, късно вечер, се прибират преуморени по домовете си, по-точно в къщурките край фермите в околността. Отдалеч тези къщи може да изглеждат съвсем обичайни, но вътре са преградени на десетки миниатюрни стаички. Затова в неделните следобеди, ако тези работници не намереха някаква разтуха, натрупаното им напрежение можеше да избухне като бомба.

Забавленията им винаги бяха разюздани. Зяпачите, струпани около тях, пиеха, пееха, играеха хазарт или пък танцуваха салса — казано с една дума, едновременно се разиграваха всичките сценарии, които можеш да срещнеш в една типична латиноамериканска драма. Приблизително на всеки три минути двама боксьори аматьори, от най-невзрачната категория „петел“, се отдалечаваха от тайфата, за да си изпробват юмруците без досадни зрители и още по-досадни съветници. Но само след пет минути отново можеше да ги видиш сред веселата компания да се потупват дружелюбно по рамо. А след още пет можеха да запеят и в хор.

Лично аз участвах в тази латиноамериканска сага само като зрител, скрит на зелената пейка на около двадесетина метра от групата.

Беше към шест и четвърт, малко бях подранил.

Но това не беше случайно, а част от играта — нещо като задължителна демонстрация на лоялност и уважение. Което бе добре дошло за мен. Това ми осигуряваше малко свободно време, колкото да си запаля пурата и да се полюбувам безгрижно на лениво поклащащите се мачти на яхтите, които се прибираха край пристана в яхтклуба „Девън“.

Редно бе да намаля пурите. Тази кутия „Давидов“ вече бе третата ми само за тази седмица. Но какво е животът без някой и друг порок? Или какво е пък цял живот да го караш с някой порок? Знаете ли, че Зигмунд Фройд е изпушвал по половин дузина пури на ден? И накрая умрял от рак на устата. Винаги съм си мислел, че това навярно е божие наказание, защото е обяснил на света, че всеки хлапак копнее да затрие баща си, за да може на спокойствие да се чука до насита с майка си. Хм, аз поне не се нуждая от подобно задълбочено познание за човешката природа.

Като заговорих за авторитетни личности, ето че се появи моят човек. Моля, ударете барабаните за тържествения марш! И така, той — ще го наричам само с инициалите Б. У. — вече бе тук, закъснял само с единадесет минути.

С джинси от „Хелмут Ланг“ за триста долара, износени и избелели точно колкото трябва, и бог знае колко скъпа тениска с качулка, светлосиня, кашмирена, както и със своята едноседмична брада, той прилича на един от онези проклети туристи, които се мотаят всеки уикенд наоколо. Но кой ще дръзне да му го каже в лицето? Не и аз, макар че неслучайно прякорът ми е Локо.

— Е, как е? — попита ме Б. У., но не дружески, както го правят повечето хора.

В неговата уста това звучеше по-скоро като „какъв ти е проблемът?“ или „сега пък какъв ти е проблемът?“ Само че този път проблемът не беше само мой, а наш. Дори него го засягаше десетократно повече от мен.

— Очевидно сме си имали компания — рекох аз. — Там, зад къщата на Т. Смити Уилсън.

— О, така ли? И кой ти го съобщи?

— Линдгрен.

— Това недоносено сукалче? — ухили се презрително Б. У.

Освен всичките си други peccadilloes^[1] той притежаваше таланта да ругае невероятно цветисто.

Долу на плажа някакъв пиян волейболист посочи към топката и се разкрещя просташки на испански или на португалски.

— Какво да правя сега, шефе? — попитах.

— Както винаги — това, което според теб е най-разумното — отговори Б. У.

Макар че думите му бяха повече от конкретни, аз повторих:

— Онова, което както винаги ще е най-разумното според мен, така ли?

— Но накрая, като го свършиш, не забравяй да ме уведомиш. Както винаги.

Сетне Б. У. се изпари като облаче дим от някоя прескъпа пура. На плажа останахме само аз, нощта и салсата.