Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Beach Road, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг. Крайбрежен път
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-260-584-3
История
- — Добавяне
91.
Том
Наведох се към Данте, понеже ми се стори, че той се нуждае от малко подкрепа, и споделих:
— Май няма да се окаже толкова забавно, колкото е очаквала Мами Ричардсън.
— Госпожице Ричардсън, как изкарвате прехраната си? — започна Кейт.
— В момента съм безработна.
— А така ли беше и през миналото лято? Какво точно вършехте тогава?
— И тогава бях безработна.
— Излиза, че сте била безработна доста дълго време, госпожице Ричардсън. Казано по-точно, колко продължи този период?
— Вече стават три и половина години.
— Изглеждате ми в добро състояние на духа, грижливо се поддържате. Впрочем въобще не създавате впечатление на жена в притеснено материално положение. Съществува ли някаква причина, поради която не може да си намерите работа?
— Възразявам, Ваша чест — намеси се помощник-прокурорът Мелвин Хауард.
— С кого пристигнахте в онзи следобед в имението на господин Т. Смити Уилсън? — продължи Кейт.
— Отидох с Артис Лафонтен — обясни госпожица Ричардсън.
— Какви са ви отношенията с господин Лафонтен?
— Приятелка съм му.
— Знаехте ли през миналото лято, че господин Лафонтен е прекарал към дванадесет години в затвора с две отделни присъди за разпространение на наркотици?
— Знаех, че е бил зад решетките, но нямах представа за какво точно — смутено отвърна Мами.
— Наистина ли? А знаете ли, че според сведенията, с които разполагат в полицията, вашият близък приятел е бил и си остава сред главните наркодилъри?
— Никога не съм го питала как си печели парите.
— Искате да кажете, че въобще не сте проявявали любопитство как един мъж, очевидно безработен, може да си позволи да кара ферари за четиристотин хиляди долара? — погледна я невярващо Кейт.
— Не, наистина не — изрече колебливо госпожица Ричардсън, но гласът й вече не звучеше така въодушевено, както в началото.
— А сега поддържате ли близки отношения с него?
— Не.
— Не сте ли близка с Роско Хюс?
— Срещаме се понякога.
— А известно ли ви е, че той също е прекарал доста време в затвора по обвинение за търговия с наркотици?
— Не съм го питала за такива неща.
— Обаче аз питам, госпожице Ричардсън, така че ще ми отговорите ли? Непрекъснато ли си общувате с разпространители на дрога или само от време на време?
— Възразявам, Ваша чест! — извика Хауард.
— Отхвърля се — разпореди Ротщейн.
Мами Ричардсън бе умело дискредитирана като свидетелка, но тя реши да си го върне, поне малко.
— Защо ме разпитваш толкова? — попита тя, като изпъчи рамене пред Кейт и опря длани върху широките си бедра. — Искаш да те запозная с някой от моите приятели ли?