Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beach Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2013)
Корекция
Еми (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг. Крайбрежен път

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-260-584-3

История

  1. — Добавяне

91.
Том

Наведох се към Данте, понеже ми се стори, че той се нуждае от малко подкрепа, и споделих:

— Май няма да се окаже толкова забавно, колкото е очаквала Мами Ричардсън.

— Госпожице Ричардсън, как изкарвате прехраната си? — започна Кейт.

— В момента съм безработна.

— А така ли беше и през миналото лято? Какво точно вършехте тогава?

— И тогава бях безработна.

— Излиза, че сте била безработна доста дълго време, госпожице Ричардсън. Казано по-точно, колко продължи този период?

— Вече стават три и половина години.

— Изглеждате ми в добро състояние на духа, грижливо се поддържате. Впрочем въобще не създавате впечатление на жена в притеснено материално положение. Съществува ли някаква причина, поради която не може да си намерите работа?

— Възразявам, Ваша чест — намеси се помощник-прокурорът Мелвин Хауард.

— С кого пристигнахте в онзи следобед в имението на господин Т. Смити Уилсън? — продължи Кейт.

— Отидох с Артис Лафонтен — обясни госпожица Ричардсън.

— Какви са ви отношенията с господин Лафонтен?

— Приятелка съм му.

— Знаехте ли през миналото лято, че господин Лафонтен е прекарал към дванадесет години в затвора с две отделни присъди за разпространение на наркотици?

— Знаех, че е бил зад решетките, но нямах представа за какво точно — смутено отвърна Мами.

— Наистина ли? А знаете ли, че според сведенията, с които разполагат в полицията, вашият близък приятел е бил и си остава сред главните наркодилъри?

— Никога не съм го питала как си печели парите.

— Искате да кажете, че въобще не сте проявявали любопитство как един мъж, очевидно безработен, може да си позволи да кара ферари за четиристотин хиляди долара? — погледна я невярващо Кейт.

— Не, наистина не — изрече колебливо госпожица Ричардсън, но гласът й вече не звучеше така въодушевено, както в началото.

— А сега поддържате ли близки отношения с него?

— Не.

— Не сте ли близка с Роско Хюс?

— Срещаме се понякога.

— А известно ли ви е, че той също е прекарал доста време в затвора по обвинение за търговия с наркотици?

— Не съм го питала за такива неща.

— Обаче аз питам, госпожице Ричардсън, така че ще ми отговорите ли? Непрекъснато ли си общувате с разпространители на дрога или само от време на време?

— Възразявам, Ваша чест! — извика Хауард.

— Отхвърля се — разпореди Ротщейн.

Мами Ричардсън бе умело дискредитирана като свидетелка, но тя реши да си го върне, поне малко.

— Защо ме разпитваш толкова? — попита тя, като изпъчи рамене пред Кейт и опря длани върху широките си бедра. — Искаш да те запозная с някой от моите приятели ли?