Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (42)

39.
Том

Това бе първото ми посещение в старата гимназия, откакто се върнах в града преди три години. Истината е, че по-скоро бих предпочел да ми извадят зъб, отколкото да се влача по срещи със съвипускниците си. Но сега, щом кракът ми стъпи върху наскоро лъснатия под на гимнастическия салон, спомените ми от онези години рукнаха спонтанно. Почти нищо не се бе променило: същите ламперии от фибростъкло покрай стените; същите дървени пейки край игрището; същата миризма на лизол… Всъщност можеше да се каже, че никак не се отвращавах от нея.

Кабинетът на Джеф беше точно над съблекалните.

Заварих го в ъгъла, оставил зелените маратонки върху металната лавица и втренчил поглед във филм за някакво състезание, който се прожектираше върху белия екран, окачен на боядисаната в сиво стена. Черно-белите кадри и бръмченето на прожекционния апарат, както и носещите се във въздуха прашинки ме изпълниха с усещането, че съм се върнал в миналото с някаква фантастична машина на времето.

— Такъв ли е планът на играта ти, Парселс? — Джеф винаги бе боготворял Парселс^[1] и дори донякъде физически му приличаше.

— Щях да те попитам същото, драги ми братко. От това, което чух досега, подразбрах, че ти повече от мен се нуждаеш от план. За намирането на изход от ситуацията.

— Кой знае, може би имаш право…

На екрана показаха толкова силен шут, като че ли топката завинаги ще остане да лети във въздуха. Или пък поне на мен така ми се стори.

— Джеф, единственото, в което съм съгрешил, е, че помогнах да убедим едно изплашено хлапе да се предаде в полицията — казах аз. Но не му споменах, че искаха от мен да представлявам това хлапе като негов съдебен защитник. И че вече обмислях дали да приема.

— А какво ще кажеш за Уалко, Рочи и Фейфър? Не смяташ ли, че и те са били изплашени? Не разбирам с какво си се захванал, Том — смръщи вежди брат ми.

— Сигурно всичко тръгна от срещата ми с бабата на Данте. Съвсем различно е да видиш къде живеят, как преживяват… О, да, и още една малка подробност: хлапето не е извършило това, в което го обвиняват.

Джеф май не слушаше какво му говорех. Може би защото в момента бе зает с изключването на прожекционния апарат.

— Нека да си остане между нас двамата — рече той, — но макар сезонът още да не е започнал, на мен ми дойде до гуша от футбол. Хайде да пийнем по бира, братко.

— Ето това се казва план — усмихнах се аз.

Но Джеф не отвърна на усмивката ми.