Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (40)

37.
Том

Ако никога не сте попадали в съдебна зала, от която телевизионните канали предават на живо, можете да се смятате за късметлия.

През целия ден микробуси от всички телевизии бяха паркирани отвън пред сградата на съда. Накъдето и да погледнех, виждах някой кореспондент ревностно да разпитва свързаните с делото лица и да обсъжда разгорещено всичките доводи за и против толкова вероятната смъртна присъда. Всичко, естествено, се излъчваше на живо…

За съжаление не успях да се измъкна много бързо от съдебната зала. Присъстващите свеждаха погледи, когато се опитвах да си пробия път сред навалицата, забързан към паркинга. Стараех се да избягвам хората, които познавах, откакто се помнех.

Толкова се бях разбързал по-скоро да се добера до колата си, че малко преди да я подкарам, забелязах, че Кларънс бе успял да се настани на предната седалка.

— Те искат да го убият, Том. Той никога няма да дочака справедлива присъда. Сам видя на какво приличаше обстановката вътре.

— Кларънс, нека се срещнем довечера у дома. Ако не друго, поне ще си правим компания — тежко въздъхнах аз.

— Сега това не ми е притрябвало, Том. Тук съм само за да те помоля да станеш защитник на Данте.

— Кларънс, от година и повече кракът ми не е прекрачвал прага на съдебната зала. А на всичкото отгоре въобще не съм от именитите адвокати.

— Това е така само защото никога не си се опитал, Том. То не е като да играеш баскетбол. Ако решиш да си поразмърдаш мозъка, вярвам, че ще успееш да се справиш. Хората те харесват, Том. Ще изслушат всичко, което им наговориш.

— Само защото служебният защитник на Данте е възрастен, още не означава, че не си гледа добре работата — възразих аз. — Освен това нали Мари лично го избра.

Кларънс поклати глава.

— Мари иска теб, Том. — В гласа му се прокрадна горчивина. — Тя ме помоли да те убедя… Ако те съдят за убийство, ще поискаш ли онзи тип да те представлява? Или ако синът ти попадне на скамейката на подсъдимите? Бъди докрай откровен с мен.

— Съвсем откровен съм, не мога да бъда защитник на Данте. Съжалявам, но отговорът ми е „не“.

Веднага щом тези думи се отрониха от устата ми, Кларънс отвори вратата на автомобила.

— Ти си най-голямото ми разочарование! — мрачно заяви той. — Не че трябва да съм изненадан. От години е така.