Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (39)

36.
Мари Скот

През миналата седмица същата тази съдебна зала в Ривърхед ме ужаси. Но сега беше дори по-зле. Прилоша ми.

Днес вътре гъмжеше от репортери, семейства и приятели на жертвите, а във въздуха витаеше нещо злокобно. Усещаше се жажда за кръв. Родителите на тримата убити младежи ме гледаха с неприкрита омраза. А пък Лусинда Уокър, майката на Майкъл — която познавах още като ученичка в гимназията „Сейнт Винсънт“, ме измери с объркан поглед, който издаваше, че вече не знае какво да си мисли за мен. Болеше ме за Лусинда. Снощи се просълзих, като се замислих за нея. Дълбоко в себе си тя би трябвало да признае, че Данте не би имал повече основания да убие Майкъл, отколкото Майкъл — него, но от очите й струеше такава омраза, че предпочетох да отклоня поглед. Стиснах ръката на Кларънс, а с другата си ръка напипах износената кожена подвързия на моята Библия.

Вкараха в залата Данте, с белезници, в оранжев комбинезон, за да го поведат към голата маса, само с кана с вода. Присъстващите в залата щяха да изкривят вратовете си, докато се напрягаха да го огледат от глава до пети. През цялото време неспокойно помръдваха, изгаряни от нетърпение да дочакат развръзката.

Суматохата още повече се усили, когато един гръмък глас обяви: „Щатът Ню Йорк срещу Данте Хейливил“. На мен поне ми прозвуча като гонг, обявяващ началото на следващия рунд в някакъв боксов мач. А моят Данте изглеждаше толкова изплашен и тъжен, че чак сърцето ми се късаше. Изгарях от желание да скоча, да изтичам и да го прегърна, но не можех да си го позволя и това най-силно ме измъчваше.

Залата още повече се наелектризира, когато съдията се наведе към микрофона и заяви:

— Щатът Ню Йорк обвинява господин Хейливил в четири убийства първа степен. — После попита: — Какво пледира защитата?

— Невинен, Ваша чест — отговори служебният защитник на Данте.

Но все едно, че нищо не бе изрекъл. Явно никой не му повярва. Дори не го изслушаха докрай. До този миг и аз не допусках, че наистина внукът ми ще бъде осъден, ала сега вече бях убедена, че възмездието няма да го отмине.

Тълпата се интересуваше само от окръжния прокурор. Сега този мъж се обърна към съдията. Беше от бялата раса, разбира се, и толкова млад, че нищо чудно да не дооценяваше какви ги говори, да ме прости Господ.

— Ваша чест — започна обвинителят, — подсъдимият за извършване на три отвратителни престъпления прояви безпричинно пренебрежение по отношение на почитаемия съд, щом се съобщи за екзекуцията на неговия съучастник. Държа се както при разглеждането на първите три убийства, извършени със същия хладнокръвен почерк. Ето защо на щата Ню Йорк не остава друг избор, освен да потърси крайното наказание, предвидено от закона с оглед защита на неговите граждани. При този съдебен казус обвинението е задължено да прибегне до екстремната мярка и да поиска смъртна присъда.

Едва не припаднах, но не желаех да се строполя безжизнена пред всичките тези хора. Щатът Ню Йорк искаше да убие моя внук! Господи, колко простичко прозвуча в устата на прокурора. Щатът искаше да лиши от живот моя чудесен внук, който е невинен като твоя син, Господи, като Исус Христос. А тълпата потръпна, да, радостно потръпна при тези ужасяващи слова. Ако това се случваше преди петдесет години, сигурно щяха да изтръгнат Данте от стола и да го измъкнат от така наречената съдебна зала, за да го обесят на първото срещнато дърво.

Господи, помогни ми! Помогни, моля те, и на Данте в този ужасен миг, когато той така се нуждае от Тебе, мислено се помолих аз.

Погледнах към Кларънс, а после и към господин Дънлеви.

— Моля ви, помогнете му — казах му аз. — Моля ви, помогнете на Данте. Той не е убил онези момчета.