Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (35)

32.
Том

Преди тридесет години, когато окръгът се простираше до покрайнините на Ривърхед, просторният комплекс от съдебни сгради „Артър М. Кромарти“ може да е бил възприеман от хората като много впечатляващ и супермодерен с белите си стени и високи стъклени врати.

Ала днес изглеждаше безличен и износен като овехтяла главна квартира на губеща корпорация. Влязохме в комплекса точно когато вкарваха Данте в главната сграда. Затичахме се по асфалтирания паркинг, разгонихме ятото от заблудени чайки и последвахме Данте през въртящите се стъклени врати.

Дежурният от охраната край детектора ни съобщи, че съдебни дела от този характер се гледат в залата на третия етаж от съдията Барейро. Вдигна едрата си, щедро татуирана ръка и ни посочи към кой от асансьорите да се запътим.

В съдебната зала 301 цареше същата кошмарна обстановка, както в спешното отделение на градската болница. Личеше си, че тук се действаше с не по-малка бързина. Разстроените членове на две семейства се втурнаха към вратите на залата веднага щом обявиха, че ще се гледа делото на техния родственик. Поне места за сядане имаше достатъчно, тъй като седалките бяха подредени в четиридесет редици.

Кларънс, Мари и аз лесно намерихме един празен ред и седнахме там, за да чакаме изреждането на парада от задържани мъже, повечето от които млади и чернокожи.

Един след друг те се появяваха откъм страничната врата, придружавани от двама полицаи, докато отчаяните им майки и приятелки, както и служебните адвокати, не откъсваха очи от тях. Формалните обвинения най-често бяха свързани с дребни грабежи, продажба на наркотици, домашно насилие или улични побои. Цели три години бях един от тези обществено назначавани защитници, така че всичко тук ми беше много добре познато.

— Какъв срам! — прошепна Мари, говорейки на себе си. — Всичко е толкова несправедливо.

Системата действаше с брутална ефективност. Всяко дело се гледаше за не повече от десетина минути, но на нас ни се наложи да изчакаме цели два часа, преди да чуем как един бездушен глас обяви:

— Окръг Съфолк от щата Ню Йорк срещу Данте Хейливил.

Сега бе ред на Мари и Кларънс да затаят дъх от вълнение.

Също като предишните задържани, Данте се появи с белезници на китките и с ярък оранжев комбинезон, който беше с много по-къси ръкави и крачоли, отколкото се изискваше за неговия доста висок ръст.

Охраняващите полицаи подкараха Данте към правоъгълната маса пред съдията. Там вече го очакваше неговият служебно назначен защитник — висок, попрегърбен мъж, към шестдесетте, с големи очила с рогови рамки. Заслугата за избора на този защитник се падаше най-вече на Мари. Тя знаеше, че внукът й е невинен, и го бе посъветвала да се възползва от тази привилегия, която му предоставяше съдът. От мен не искаха на всяка цена да дам съгласието си. Все пак се явих тук, за да бъда на разположение с безплатните си съвети. Ако някой поиска това от мен.

— Данте Хейливил е обвинен в три броя убийства първа степен.

В залата се разнесе приглушен, но напрегнат шепот. Удивлението на присъстващите постепенно пропълзя по всичките редици от столове.

— Защитата пледира невинен по всичките три обвинения. Ваша чест — заяви служебният адвокат на Данте. — И с оглед постановяването на присъдата ние настояваме почитаемият съд да има предвид, че пред нас е изправен един младеж, който сам, по своя воля, напълно доброволно, се е предал на полицията в града. Освен това Хейливил никога не е бил осъждан за криминални прояви и винаги е спазвал стриктно нормите за поведение в обществото. Поради тези причини, Ваша чест, рискът при моя довереник от укриване от правосъдието е пренебрежимо малък, дори напълно незначителен. Настояваме тази присъда да бъде съобразена с изключително скромния доход на семейството на задържания субект.

Защитникът на Данте седна и тогава скочи от своя стол обвинителят, много по-енергичен от своя противник. Той беше приблизително на моята възраст и с късата си коса и евтиния си костюм ми напомняше за половината от хлапетата, с които се сблъсках, когато постъпих в юридическия факултет.

— Позицията на щата е точно противоположна, Ваша чест. Трима млади мъже са били вързани и екзекутирани най-хладнокръвно. Заради характера на това престъпление и заради суровото наказание, което заслужава обвиняемият, а както и с оглед на факта, че преди да се предаде на властите той се укривал в продължение на няколко дни, ние вярваме, че при него рискът отново да се укрие, е значителен.

Съдията, толкова внушителен в черната си тога, прецени достойнствата на доводите на двете страни всичко на всичко само за някакви си тридесет секунди.

— Съдът постановява гаранция за задържания в размер на шест милиона долара. По два милиона долара за всяка от жертвите.

Като се прибави времето за пледоариите, целият съдебен процес отне толкова време, колкото стига на човек да паркира колата си пред някое от крайпътните заведения на Макдоналдс, да спусне прозореца и да си даде поръчката на гишето до асфалтираната алея. В залата още не бе заглъхнало ехото от гласа на съдията Барейро, когато се появиха двама полицаи, за да поведат Данте към страничната врата.

— Той е невинен — прошепна застаналата до мен Мари. — Данте през целия си живот не е навредил никому.