Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (28)

25.
Том

На връщане към Бриджхамптън аз се обадих по мобилния си телефон. Но не на ченгетата, за да им докладвам, че идваме при тях, не… този, чийто номер набрах, бе Лен Левит, спортен фотограф към Асошиейтед Прес, с когото се познавах от години и почти изцяло му се доверявах.

— Да, зная кое време на нощта е, Лен. А сега искаш ли да разбереш защо те събудих посред нощ?

След като ме изслуша, Левит ми благодари, вместо да ме наругае.

Веднага щом излязохме от града и се насочихме към един от тунелите, Кларънс ни показа своя огромен буик, който на всичко отгоре още бил в движение. Така се добрахме до караваната на Мари някъде към три през нощта.

Щом стигнахме, заварихме бабата на Данте да ни чака отвън. Гърбът й бе изправен, но по лицето й, непроницаемо като на изпечен покерджия, не можеше да се прочете нищо. Ако хората си мислеха, че събитията от изминалата седмица са я сломили окончателно, много се лъжеха.

Беше облякла дрехите си за неделната църковна служба. До нея видях голяма найлонова торба, пълна с храна. Беше готвила през цялата нощ и подреждала в пластмасовите кутии, в случай че Данте ще трябва да прекара нощта в килията. Кой знае колко време стоеше все така отвън, в очакване на внука си! Без съмнение бе готова, ако трябваше, да стои там през цялата нощ.

Още от пръв поглед ставаше ясно, че за внука си бе готова да влезе дори в ада. Голяма работа са бабите!

Но сега за Мари бе по-важно от всичко друго на този свят най-после да зърне Данте, да го докосне. Когато обгърна кръста му с двете си ръце, от очите й бликна любов, която трудно се поддава на описание.

И тогава дойде следващата изненада — Данте се разплака в прегръдката й.

— Не се притеснявай, бабо. С мен всичко ще е наред — изрече той през сълзи.

— Със сигурност така ще бъде, ти си невинен.