Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (93)

90.
Том

През тази задушна утрин в началото на юни, когато температурата почти стигна до тридесет и пет градуса, щатът се зае със своята справедлива кауза. Започна с призоваването на свидетелската скамейка на Мами Ричардсън, доскорошна приятелка на известния на всички като наркодилър Артис Лафонтен. Мами присъстваше на баскетболното игрище, когато Фейф и Данте си размениха удари, и бе видяла всичко.

Едра, красива жена, малко над тридесетте, през миналото лято на игрището на Т. Смити Уилсън Мами правеше на всички впечатление с удивително стройната си фигура. Това се повтори и сега — макар слънчевите лъчи да проникваха в съдебната зала само през тесните прозорци, присъстващите обърнаха внимание на костюма й в кремаво, изпълнен до пръсване от съблазнителните й форми.

— Искам да насоча вниманието към случилото се на тридесети, през миналия август, госпожице Ричардсън. Помните ли къде бяхте през онзи следобед? — започна разпита помощник-прокурорът Мелвин Хауард.

— Наблюдавах играта на баскетбол в имението на Т. Смити Уилсън — отвърна Ричардсън.

— Можете ли да ни разкажете кой участваше в играта?

— Младежите от Бриджхамптън играеха срещу по-големите от другия отбор, в който всичките бяха от Манток.

— Това приятелска игра ли беше?

— Не бих я нарекла така. Начинът, по който се държаха двата отбора, приличаше доста на решителна среща от финалите на Ен Би Ей.

— Госпожице Ричардсън — погледна я съсредоточено Хауард, — имахте ли представа тогава защо една случайно започнала игра, през един най-обикновен уикенд, е била толкова напрегната?

— Възразявам! — извика Кейт и скочи от стола си. — Свидетелката не може да чете мисли.

— Подкрепя се — рече съдията.

— Госпожице Ричардсън, вярно ли е, че всичките играчи от отбора на Бриджхамптън са били афроамериканци? — попита помощник-прокурорът.

— Да — отвърна жената.

— А онези от отбора на Манток?

— Бели.

— И какво се случи после, госпожице Ричардсън?

— Точно тогава започна караницата. Някои от момчетата от Манток взеха да се държат доста предизвикателно. На един от отбора на Бриджхамптън това не му се понрави. И той блъсна един от противниците си. А те отвърнаха на удара. И преди някой да успее да ги укроти, една от по-сетнешните жертви и обвиняемият се затъркаляха по игрището.

— Затъркаляха ли се? — попита Хауард, преструвайки се, че не бе разбрал отговора.

Госпожица Ричардсън го изгледа учудено.

— Сборичкаха се и паднаха на земята — доуточни тя.

— Колко далеч се намирахте тогава от игрището, госпожице Ричардсън?

— По-близо, отколкото е разстоянието сега между мен и съдебните заседатели.

— А колко висок беше Ерик Фейфър?

— Ами към метър и осемдесет и три и много слаб. Най-много да тежеше към седемдесет и седем килограма.

— Набито око имате, госпожице Ричардсън. Според доклада на съдебния лекар Ерик Фейфър бил висок метър и осемдесет и два сантиметра, а теглото му се равнявало на седемдесет и три килограма и деветстотин грама. А обвиняемият?

— Е, както всеки тук сам може да се убеди, той е много по-едър.

— Два метра и пет сантиметра висок и сто и петнадесет килограма тежък, ако трябва да бъдем съвсем точни. Защо Ерик Фейфър се е решил да го удари?

— Защото това мършаво бяло момче умееше да се бие. Дори успя да накара Данте да изкрещи от болка.

— И какво се случи след това?

— Майкъл Уокър, един от съотборниците на Данте, изтича до колата си и се върна с пистолет в ръка. Сетне веднага го притисна към главата на Фейфър. Съвсем здраво го притисна. Също както е показано там на онези снимки.

— Възразявам! — извика гневно Кейт. — Ваша чест, вън от съмнение е, че свидетелката е била подлагана на предварително убеждаване и поради това няма право да оценява какво е видяла на фотографиите, направени на местопрестъплението. Това може да опорочи съдебното следствие.

— Съдът отхвърля последната забележка на госпожица Ричардсън. Стенографката да я зачеркне от протокола.

Хауард продължи с разпита на свидетелката си:

— Какво се случи след това, госпожице Ричардсън?

— Уокър наведе надолу пистолета си.

— А каза ли още нещо Майкъл Уокър?

— Възразявам! — пак ги прекъсна Кейт, чието раздразнение все повече нарастваше. — Това не е нищо друго, освен манипулиране на свидетелските показания.

— Съдът подкрепя въпроса — реши съдията Ротщейн.

— И така, какво каза Майкъл Уокър, госпожице Ричардсън?

— „Тази гадост не е платена, бели човече!“, рече той и допълни: „Няма да го оставя така“.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест — заяви Хауард, а Кейт вече се надигаше от стола си.