Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (91)

88.
Кейт

Не знам кой бе по-нервен — Том или аз… Ето че се бяхме заели с едно дело, много по-трудно и по-важно, отколкото може би някой от нас двамата имаше право да получи през цялата си кариера.

— Дами и господа — започна Том, обърнат към съдебните заседатели, — тази сутрин имам само една съществена молба към всеки от вас. И тя е: само ме изслушайте. Този седящ до мен младеж трябва да получи правосъдие. Затова е необходимо да ме изслушате внимателно, без предубеждения, с изострен и критичен ум.

Докато пътувахме към съда, Том беше леко пребледнял и през цялата сутрин не бе изрекъл повече от десетина думи, но сега лицето му се стегна в решителна гримаса.

— Защото ако ме изслушате, тезата на обвинението ще се срути като къщичка от карти за игра — продължи Том. — Прокурорът на окръг Съфолк току-що ви обясни, че този случай е лесно разрешим и че срещу Данте Хейливил е натрупана планина от доказателства. Дами и господа, нищо не може да бъде по-далече от истината. Защото Данте Хейливил не е имал мотив да извърши тези убийства, напротив — моят довереник е имал изключително силен подтик да не ги извърши. — Том млъкна многозначително и спокойно огледа претъпканата зала. — През последните шест години Данте Хейливил бе концентрирал цялата си значителна енергия, талант и решителност, за да стане най-добрият в страната гимназиален играч по баскетбол. Много висока цел, но той съумя да я постигне. Данте Хейливил успя да се справи толкова добре, че мениджърите му гарантираха: ако някога реши да постъпи в Ен Би Ей, ще намери място в селекцията на най-добрите, а дори може да бъде признат и за най-добрия. Израснал при изключително трудни условия в семейство, в което всички непрекъснато са взимали крайно погрешни решения, Данте никога не е отклонявал очи от голямата си цел. Нито за миг, докато не му бяха предявени тези фалшиви обвинения, младежът не се е замесвал в нещо незаконно — нито в гимназията в Бриджхамптън, нито в квартала, в който живее. И така, тъкмо когато е толкова близо до осъществяването на мечтата си, възможно ли е той да е извършил такива престъпления, които неизбежно ще съсипят живота му? Отговорът е не, не ги е извършил. Не би могъл. — Том впери очи в съдебните заседатели. — Дами и господа, вашият избор е бил резултат от случаен подбор, но следващите няколко седмици могат да се окажат най-важните в живота ви. В ръцете ви е бъдещето на един млад човек. При това не се касае само за един невинен младеж, но за един наистина забележителен млад мъж. Както Данте, така и аз ще трябва да живеем с вашето решение до края на дните си. — Том замълча, огледа смълчаната зала и продължи: — Някой обаче наистина е убил онези младежи на Крайбрежния път. Както и четвъртото момче в онзи апартамент в Бруклин. Застреляни са хладнокръвно. Който и да е извършил тези ужасни престъпления, накрая ще бъде арестуван и изправен пред правосъдието, но той не е и не може да бъде Данте Хейливил. Затова ви призовавам да изслушате внимателно, безпристрастно и критично всичко, което ще бъде представено на вашето внимание в тази съдебна зала. Не позволявайте на някой друг, освен вас да реши доколко тезата на обвинението е издържана или неиздържана. Вярвам във вас и съм сигурен, че ще го постигнете. Благодаря ви.

Когато Том се отдалечи от сектора на съдебните заседатели, триста човека в залата се размърдаха по столовете си. Изненада се четеше в очите на всички — от Ротщейн в съдийското кресло до последния полицай с бирено коремче, облегнат на стената в отсрещния край на залата. Един неопитен адвокат, с доста скромни препоръки и още по-скромен успех от следването, успя да спечели симпатиите на публиката.