Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (95)

92.
Том

Следващият на свидетелската скамейка бе детективът Ван Бърън. Между другото той спомена за едно телефонно обаждане до полицейския участък, в което се съобщавало, че някой с външност като Данте изхвърлил в един контейнер за смет край ресторант „Принцес“ пистолет „Берета“, 45-и калибър.

След разпита на Барни ван Бърън съдията Ротщейн разреши едночасова почивка, защото бе станало време за обяд. Но каменните плочи по площада отвън бяха така напечени от слънцето, а сянката — толкова рехава, че хората предпочетоха да се върнат по местата си в залата въпреки слабата климатична инсталация.

След като всички отново се настаниха по местата си, Мелвин Хауард се изправи и се приближи към сектора на съдебните заседатели, понесъл в ръка голяма найлонова кесия.

— Щатът представя на този съд като веществено доказателство този пистолет „Берета“, 45-и калибър — заяви Хауард. — Открит е край ресторанта „Принцес“ в Саутхамптън рано сутринта на дванадесети септември. Регистриран е като веществено доказателство А. Прилагаме също и една червена баскетболна шапка с емблемата на „Маями Хийт“, намерена четири дни по-късно на улица „Макдъно“ номер 838 в Бруклин. Означена е в съдебните протоколи по настоящото дело като веществено доказателство В.

След това Хауард призова за свидетел втория представител на полицията от Ийст Хамптън — ченгето Хюго Линдгрен.

— Полицай Линдгрен, бяхте ли дежурен през онази нощ, когато обвиняемият се предаде? — попита помощник-прокурорът.

— През този ден не трябваше да съм на работа, но ми се обадиха по телефона и ме повикаха. Пристигнах в полицейския участък малко след идването на детектив Ван Бърън и Гедс — обясни Линдгрен.

— Знаехте ли какво е казал обвиняемият на детективите през тази нощ?

— Да, знаех за разговора относно оръжието. Аз го донесох от ресторант „Принцес“.

— Моля, разкажете ни по-подробно — настоя Хауард.

— Към пет и половина сутринта — или пет и тридесет и три, ако трябва да бъда съвсем точен — в участъка постъпи анонимно обаждане, което беше препратено до телефона на моето бюро. Непознатият ни съобщи, че преди няколко часа видял един мъж да изхвърля някакъв пистолет в контейнер за смет край ресторанта „Принцес“.

— Този непознат описа ли как е изглеждал мъжът, изхвърлил пистолета в контейнера?

— Да. Каза ни, че бил много висок афроамериканец.

— И какво направихте тогава?

— Заедно с полицай Ричард Хюм отидох до ресторанта. Намерихме оръжието в боклука.

— Това ли е оръжието, което открихте?

— Да, то е — потвърди ченгето.

Когато Хауард уведоми съдията Ротщейн, че няма повече въпроси към свидетеля, Кейт се изправи срещу Линдгрен.

— Според показанията на подсъдимия, а също и съгласно свидетелството на дежурния полицай, който го приел в участъка, по кое време Данте Хейливил е бил в ресторанта през онази нощ? — започна разпита тя.

— Между два и половина и три и тридесет и седем след полунощ — отвърна Линдгрен.

— А по кое време вие се появихте в участъка?

— Малко след пет.

— Следователно този, който ви е позвънил, е задържал тази информация за цели три часа.

Линдгрен присви рамене и се намръщи:

— Хората не желаят да се намесват в подобни истории.

— Или може би този, който се е обадил, просто е изчакал вие да се появите в участъка, полицай Линдгрен. А защо, за бога, е искал това?

Тогава Данте се наведе към мен и ми прошепна:

— Тя е дяволски добра.

Да, такава беше.