Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (33)

30.
Том

Барни ван Бърън излезе в коридора, а Дж. Т. Найт и аз продължихме да се гледаме наежено. Малко по-късно партньорът му влезе отново с една голяма кесия от кафява хартия. Тръшна я на масата пред себе си и зашепна нещо на ухото на Найт.

Не успях да чуя какво му шепнеше, но нямаше как да не забележа самодоволната му усмивка. Нито пък тази на Дж. Т. Найт. Какво, по дяволите, ставаше?

— Нека всички да се успокоим малко — поде Ван Бърън с трепет в гласа, от което думите излизаха от устата му сякаш закръглени. — Данте, нали по пътя с колата на Том насам тази нощ сте спрели пред денонощния ресторант „Принцес“ в Саутхамптън?

Данте отново ме изгледа недоумяващо, след което отговори:

— Да, за да може Том да се отбие до тоалетната.

— А само Том ли отиде до тоалетната?

— Не, мисля, че и Кларънс го последва.

— Мислиш ли, или си сигурен? — притисна го Ван Бърън.

— Сигурен съм.

— Значи си останал сам в колата? Така ли беше?

— Ами не ми се ходеше до тоалетната — надигна рамене Данте.

— Наистина ли?

— Накъде биеш? — попитах Ван Бърън, който може би не бе чак толкова тъп, колкото изглеждаше.

— Преди един час ни се обади по телефона едно лице, което е било в ресторанта тази нощ към два и половина. Той ни съобщи, че е видял един много висок чернокож младеж да изхвърля някакъв пистолет в контейнера за смет на паркинга край ресторанта.

— Това е лъжа! — извика Данте. Сетне поклати глава и ме погледна с отчаяние. — Въобще не съм напускал колата.

— Сигурен ли си? — настоятелно го изгледа детективът.

— Да. А вие защо не изпратите там един полицай, за да провери на място?

— Вече го направихме — заяви Ван Бърън и самодоволна усмивка разцъфна на устните му. После протегна ръка към кесията от кафява хартия и измъкна от нея запечатана найлонова торбичка. Стори го с жеста, с който играчите на покер свалят картите си, когато им се е паднал кент флош роял.

Вторачи се в нас, докато ние гледахме като омагьосани в прозрачната торбичка, по-точно в намиращия се в нея пистолет с черна пластмасова дръжка и матово стоманено дуло.

— Никога през живота си не съм виждал този пистолет! — извика Данте. — И това не е пистолетът на Майкъл.

Веднага го срязах:

— Нито дума повече, Данте!