Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
ivananv (2012)

Издание:

Никола Радев. Когато Господ ходеше по земята

Редактор и коректор: Радостина Караславова

Предпечатна подготовка: „МТ-студио“

Формат 1/32 от 84/108. Обем 14 п.к.

Печат ПК „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

83.
Думата звучи, човекът — не

Първата книга на Леонид Андреев е посветена на Горки. Критиците се надпреварват да възхваляват гениалния му талант. Той е само на трийсет години, а славата му на писател е сякаш по-голяма от славата на Горки.

Горки е висок, сух, прегърбен, така, като говори, а Леонид е снажен, красив, облечен по последната мода, весел и духовит. Почват и да му завиждат — в пресата тук и там се появяват нелицеприятни анекдоти за него. Например обявяват на всея Русия и на света, че без да поеме дъх, изпивал цял аршин наредени двестаграмови чаши, пълни с водка. Един аршин е почти шейсет и девет сантиметра, чашите са широки седем и половина. Значи нашият богатир изпивал на един дъх два литра водка. Прекалили са го вестникарите, няма начин. Два литра на един солук не само мене, и Георги Борисов ще озорят…

На Андреев не му пука. Колкото по го закачат в пресата, толкова той е по-драстичен. Отсъжда, без да има предвид само Толстой и Горки, пък и себе си (той също от време на време води дневник): „Записките, изповедите и всичко подобно са изпражненията на душата, отровена от лоша храна.“ Не му дреме на сайдера дали ще засегне някого или какво ще кажат комшиите. Той е от тези, които предпочитат да са в устата на хората, нежели в краката им.

Запоите им — някъде в началото на века — са съпътствани от безкрайни спорове. Главното в тях е това, че за Горки думата човек звучи не само гордо. Човекът е винаги победител, дори когато е смъртно ранен и умира. За Леонид Андреев всички човешки дела на този грешен свят са суета на суетите, тленност и самоизмама. Човекът е роб на смъртта, вързан е за тежката й верига и няма измъкване. Според Горки мисълта на човека е велика и благородна. Андреев твърди, че мисълта е „зла насмешка на дявола над човека — лъжлива и враждебна“.

Понякога споровете им се израждат в ожесточени кавги, макар Леонид Андреев да благоговее пред Горки, който приживе ще напише: „Нямаше почти нито един факт, нито един въпрос, на който ние с Леонид Николаевич да гледахме еднакво, но безбройните различия не ни пречеха години наред да се отнасяме един към друг с напрегнат интерес и внимание.“

Американският писател Ърнест Хемингуей е познавал добре руската класика, особено Горки…