Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (61)

60.
Рулетката

След Дрезден отиват в Баден-Баден. И почва кошмарът. Първият трае пет седмици. Всички изгледи да спечели на рулетка са на негова страна, при неговия правилен метод на игра и, разбира се, малко шанс. Но ако играе хладнокръвно, сам се предупреждава той, а не невъздържано, както се случва обикновено.

Още първата седмица загубва всичко. Почва да залага вещите, които имат. Една по една. Веднъж спечелва двеста и петнайсет фридрихсдора — по двайсет талера всяка монета, което прави четири хиляди и триста талера. Направо пощурява, това е цяло състояние! И почва: вземе двайсет монети и отива. Загуби ги, идва за нови. Докато свършат, а те свършват бързо. Не е платено на хазайката. Ана пише на майка си, иска й пари, чакат ги. От пощата — право в казиното. Проиграва и тях. Тя — камък. Знае, че нищо няма да помогне — ни молби, ни сълзи. Но трескаво мисли: трябва да се намерят пари, да се плати наемът и да се бяга. Този мъж, преживял следствие в крепостна тюрма, ешафод, каторга, смъртта на любимия си брат, на жена си, не може да надвие страстта си към хазарта. Значи тя е по-силна от него — великия! Значи тази страст е велика! Тя нито веднъж не му се скарва. Той се връщал изтощен от загубата, смазан, на ръба на епилептичния припадък, падал на колене пред нея, плачел, вземал пари и отивал…

От Баден-Баден бягат в Женева. Не могли да откупят подарените й на сватбата накити — брошка и обици с брилянти и рубини в златен обков, и те безвъзвратно пропадат. По пътя спират в Базел за едно денонощие. Заверяват билетите на гарата, оставят багажа в хотела и отиват в музея. Там Достоевски вижда картината на Ханс Голбейн-младши „Мъртвият Христос“. Картината го потресла, прилошало му, едва не припаднал, донесли му стол. Тази картина е описана в романа му „Идиот“ и това описание е ключът за разгадаването на голямата идея на романа.

Когато през 1978 година бях редактор и пусках за печат в издателството на Отечествения фронт посмъртната, изключителна книга на рано отишлия си от живота Цветан Стоянов — „Геният и неговият наставник“, турихме част от репродукцията на тази картина на корицата.

Заживяват в малка квартира в Женева. Почва да пише „Идиот“, диктува й. В началото на септември 1867 година се състои конгрес на мира. За него пристига и Гарибалди. Той преминава през Женева прав, на каляска, в национален костюм. Достоевски го вижда отблизо и го харесва.

Първа бременност. Ражда Соня, първородна и за Достоевски. Соня умира след три месеца. Погребват я и Женева опустява за тях. Заминават за Флоренция, тогава тя е столица на Италия.

В началото на 1869 година Ана пак е бременна. Пари няма — за печатна кола на „Идиот“ са му платили по сто и четирийсет рубли, отдавна изядени на зелено.

Заминават за Венеция, оттам — в Триест. С параход. За девет месеца Ана Григориевна вече говори италиански. Отиват в Прага, оттам — пак в Дрезден, затварят кръга. Там в средата на септември се ражда дъщеря им Люба. Кръщава я Аполон Майков, един от петрашевците, от предадените приятели.

Навърта се четвърта година, откакто са зад граница. Достоевски е уморен от работа, разстроен от безпаричието, подяден от съмнение, че това, което пише, е значимо. Имат малко скътани пари, около триста талера, и Ана Григориевна му предлага да прескочи до Висбаден, да поиграе на рулетка, този път може да спечели.

Веднага взема влака. И сто и двайсет талера. Ако ги загуби, тя ще му прати пари за път, да се върне. Така се уговарят.

За една седмица загубва сто и осемдесет, сума, доста голяма за онова време. Дава клетва да не играе повече. Спазва я. Макар да е бил в чужбина по-късно, не прекрачва повече прага на казино.

През юни получават пари и тръгват за Русия. За времето, когато ги е нямало, от покъщнината им — мебели, сервизи, книги, дрехи, завивки, друго, не е останало нищо.

Започват наново. В пресата е обявено завръщането му и кредиторите отново се нахвърлят върху него. И за дълговете на покойния му брат. Той издържа през цялото време семейството му — жена и две деца; сина на покойната си съпруга. Помага и на сестра си. И те всичките се нахвърлят върху него — по-жестоки и от кредиторите…