Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (90)

89.
Връчване на Нобеловата награда

В първите дни на 1982 година поетът Евтим Евтимов провежда съвещание в директорския си кабинет в издателство „Народна младеж“. Присъстват главните редактори, заместниците им, завеждащ редакциите, редакторите, заместник-директорът по производството и художниците. Към края на дългото си изказване директорът хем констатира, хем се жали, хем предупреждава, че още може да се желае, че не бива да се отпускат и да намаляват оборотите. Но гласът му е спокоен и бодър, което означава, че нещата са в здрави ръце:

— Хубави книги издаваме, дума да няма — казва той със сипкав глас и оглежда присъстващите. Зад рунтавите вежди сините му очи са весели. — Ама на мене ми трябва книга — събитие, книга за Димитровска награда, а нямаме такава!…

— Как да нямаме — рипва от стола редакторът Кирил Гончев, роден за барикада, не за канцеларско бюро. — Ами „Фашизмът“ на Желю Желев? Направо е за Нобелова награда!

Минават месеци.

Книгата вече е излязла, скандалът около нея е в разгара си, секретарката е написала заповедта за освобождаването на редактора Гончев от работа, поднася я за подпис. Евтим Евтимов я подписва, но не й я връща — червендалестото му лице е огнено:

— Извикай го, да му връча Нобеловата награда…