Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (3)

2.
Малка пластика

Юлска жега тегне над столицата. В кабинета ми в „Профиздат“ пърха въртящ се вентилатор, старае се, а полза няма.

Влиза Иван Динков. Този път са му потънали не няколко дървени сини гемии, а цяла бронирана армада.

И моето настроение го няма. Викали са ме „горе“ заради поредния донос — този път от подчинен, газили са ме учтиво, по принцип. Имаме от предния ден уговорка с Динков да ходим да се почерпим. Обикновено черпя аз, той ме удостоява с присъствието си.

— Наистина затъваме с тебе — казвам. — Ще звънна на Никола Инджов, човек ведър, а и приказката му сладка и умна, ще разведри масата.

— Звънни — заканва се Иван Динков. — Ако го намериш!… Той не е като нас, той ходи по момичета…

Инджов е главен редактор на списанието за българите в чужбина „Родолюбие“. Редакцията му е срещу Народното събрание.

Набирам номера, казвам му, че отиваме в кръчмата „Силистренска среща“ в Подуяне, каним и него.

— Идвам — казва той.

Секретарката Правда нарежда на шофьора Коце да слиза бързо в колата и след минути сме на площада, до самия паметник на Александър II, нашия освободител. Ха да слезе Инджов, ха да слезе — никакъв го няма, ще изгорим живи на пъпа на София.

Излизаме от колата, подпираме се на нея, пушим. Тоя приятел хептен ще ни развали празника!

Инджов се задава, върви устремено към мен и вика:

— Не, повече не може да се търпи! Това не е столица! Ще седна и ще напиша писмо на кмета!

— Защо бе, Кольо, какво е станало пак?

— Какво е станало ли? В тоя град няма нито един монументален паметник! На, сутрин, като мина оттук, погледна коня, погледна царя отгоре му, добре звучи, внушително. Застане ли Иван Динков до него, изведнъж става като малка пластика…

Смеем се. Динков ни хвърля бавен, презрителен поглед — бялото на очите му е оранжево — и без да каже нещо, недосегаем, влиза в ладата.

В късния следобед жегата сякаш е намаляла. Над София лъхва прохладата на привечерното ракиено време. Напъхваме се и ние в колата — колко му е да се напъхат две малки пластики.