Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (39)

38.
Танци

Пушкин не забравял жените, с които е бил. Няколко месеца преди дуела ръката му написала: днес имах юбилей, треснах стотната!

Удивен, плеснах се по челото — сто жени!… Цял султански харем!

Преподавателката ми по руски Татяна Александровна се зае да ми обяснява как ставало. Уговорките за срещи се правели по време на танците на баловете, а и пощата била стриктна. И лакеите, които отнасяли писмата, умеели да мълчат. Както и файтонджиите.

За да станеш файтонджия, трябвало да караш нещо като спецкурс и да полагаш изпити по география на Петербург или Москва — градовете, в които ще работиш — и околностите; изпити по френски език и добри маниери, по управление на впряга. Дори и по астрономия — за тези, които ще работят и нощем.

Файтонджиите не са били като нашите таксисти, дето се правеха на ченгета и като го спреш, макар да му свети зелената лампичка, те пита закъде си и ти вика: не съм за там! Файтонджия, който проговори и издаде тайна, вече не е файтонджия и останалите от пиацата го прогонват.

Имало и много квартири за срещи, някои се наемали и за постоянно. От прозорците се давало знак: ако пердето е вдигнато или има саксия с цвете — теренът е свободен. Или направо са си уговаряли часовете за любов.

В едно писмо на дама от висшето общество от онова време прочетох, че от 11 януари до 15 февруари е била на петнайсет бала. По три на седмица. Каква енергия наистина! То не е да речеш и да не играеш, да пропуснеш танц. Няма такова нещо.

На всеки бал се играело задължително по две мазурки — полски танц в три четвърти такт, с умерено до стремително бързо темпо, с характерен ритъм. Танцуват го още от шестнайсети век. В един справочник намерих, че художествената форма на мазурката е създадена от Фредерик Шопен.

Играели и по три продължителни валса. По единайсет кадрила — танц френска работа, състои се от шест различни фигури, при който участват по няколко двойки, като си разменят партньорите. След кадрила се играело по един гавот — бърз френски танц с въртеливи движения и много живо темпо. Един танц — „буря“, един танц — попури, един гросфатер. Общо — двайсет и един танца, над два часа постоянно движение. Много пот се е ляла, няма как, въпреки че тогава нямало дезодоранти, а парфюмите били от скъпи по-скъпи.

Да успокоим днешните мъже: сега балове няма, а на дискотеки ходят подрастващите. Семейните понякога си ходим на гости, а там ядене и пиене на корем. Одумаме политиците, комшиите, алъш-вериша, наречен бизнес. Като се върнем вкъщи, тумбакът ти пълен, едва се довлачваш до кревата и забиваш като мотика главата си във възглавницата. И докато жена ти се съблече или прибере масата, ако гостите са били у вас, ти вече хъркаш като заклан и ако сте на последния етаж — керемидите падат…