Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (87)

86.
Разривът

Разривът между двамата става след няколко години в Капри. Жената на Леонид, Александра Виелгорска, умира при раждане и той отива при Горки да сподели скръбта си. Но Горки е затънал в писане, писането по чудо върви, сякаш Господ диктува, и епидермисът на душата му се оказал непробиваем. Не потръгнало от първия ден. И на втория — също, и на третия.

Раздялата им е без скандал и затова още по-неотвратима.

След като се прибира по море от Италия, пътьом, в Одеса се оженва за Ана, дъщеря на тамошния журналист Иля Денисович. Не носил дълго траур — нему принадлежи пикантната фраза: „Една година след брака жената заприличва на добре разширена обувка — не я усещаш на крака си.“

Отива да живее в имението си в Райволи, Финландия. Много пъти е казвал: „Само на село съм човек.“

Не се срещат цели десет години. През 1916 година уж се сдобряват — все пак Леонид е единственият от писателите приятел на Горки. Андреев му подарява избраните си съчинения в осем тома със следния трогателен надпис: „Като се почне от «Бергамот» в «Куриер», тук всичко се е писало и е минало пред очите ти, Алексей.“

Негови са думите: „Горчива, много горчива бива понякога участта на руския писател, но велико щастие е да бъдеш такъв.“

Леонид Андреев умира през 1919 година, на четирийсет и осем. Същата година Горки публикува спомените си за него. Надживява го със седемнайсет години.

Епилогът на това приятелство, възхищавало интелигенцията на половината свят, идва след време, когато намират в дневника на Леонид Андреев следните кошмарни редове:

„… Моята ненавист и презрението ми към Горки ще останат бездоказателствени: трябва да се напише цял обвинителен акт, за да се докаже престъпността на Горки, степента на неговото участие в разрушаването и гибелта на Русия.“

Тези думи, крити и премълчавани повече от седемдесет и пет години, аз, Никола Радев, изравям от пепелта на забравата и ги хвърлям на тезгяха на бъдещите историци на руската обществена мисъл.