Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (41)

40.
Съдбата на секунданта

След като Пушкин продиктувал неизвестните си дългове, казал на присъстващите: „Молете се за Данзас. Той ми е брат.“

Данзас се оказал истински секундант. Знаел, разбира се, че дуелите са забранени още през 1787 година с указ на Екатерина II, според който секундантите се подвеждат под отговорност за умишлено причиняване на смърт. И въпреки това тръгва с Пушкин.

Син на генерал, Константин Карлович Данзас бил любим офицер заради изключителната си храброст. За нея е награден със Златна полусабя и брилянтен пръстен. Раняван е няколко пъти.

Пушкин моли императора да не съдят Данзас. Самодържецът отклонява молбата.

Осъждат го на смърт чрез обесване. След време го помилват и му отнемат полусабята и пръстена. Разжалват го в редник. Затварят го в крепост. Когато излиза от нея, остава да служи за кратко време в столицата. После го изпращат в Тенгинския полк, под свистенето на куршумите на чеченците. Бил пряк началник на поручик Лермонтов, също заточен заради Пушкин. Като командир по фортовете на Черноморската брегова линия се срещал с Лев Сергеевич, брата на Пушкин.

Излиза в оставка без каквито и да е спестявания. Умира в самота, погребват го на държавна сметка.

Николай I, който на 8 септември 1826 година, след връщането на Пушкин от Михайловское, записва в дневника си: „Беседвах с най-умния човек на Русия!“, след като научил от доктор Аренд, че раната на поета е смъртоносна, веднага му праща бележка: „Любезни приятелю Александър Сергеевич, ако не ни е съдено да се видим на този свят, приеми моя последен съвет: старай се да умреш като християнин. За жена си и децата си не се безпокой, вземам ги под свое попечение.“

След като Пушкин прочел бележката, докторът-куриер си я взел обратно, за да я върне, както му било заповядано.

И същия ден същият император написал в писмо: „Тук всичко е спокойно и само трагичната смърт на Пушкин занимава публиката и подхранва разни глупави слухове.“