Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (28)

27.
Скица с черен туш

Йосиф Висарионович Сталин е роден в неделя, 21 декември 1879 година в грузинския град Гори, в четири часа и двайсет минути.

Висок е сто шестдесет и девет сантиметра. По време на манифестациите, когато излизал на козирката на мавзолея, му слагали подложка отдолу — дървена скаричка, за да е малко над другите. Когато се ядосал, ходел ситно напред-назад с наведена глава.

Пословично недоверчив. Винаги имал едно наум. Като всеки недоучен човек презирал интелигентите. Злопаметен като корабна хлебарка, той помнел кой, кога, къде и как се е отнасял с него — после това му помагало, като определял кадрите във властта. Иля Еренбург казва за него: „Единственият човек, на когото Сталин повярва, беше Хитлер. И той го излъга.“

Академик Владимир Бехтерев му поставил диагнозата параноя още през 1927 година. Скоро след това Бехтерев починал загадъчно. Изпил някакъв сок в бюфета на Болшой театър и същата нощ получил пристъп. Лекарят, който му правил аутопсия и открил отровата, бил убит.

Фамилията му е Джугашвили. На младини имал поетичен псевдоним — Сосело. Другарите му викали Сосо. Партийната и официалната му фамилия е Сталин, от думата стомана. По-късно са го наричали Хазаина. Сред затворниците и артистичните среди му казвали Мустакатия. Сред интелигенцията иронично са му казвали Бащицата, а военните — Върховния. Грузинските комунисти — Коба.

Цитирам серия определения за него по Юрий Борев: Велик вожд. Вожд на световния пролетариат. Вожд на съветския народ. Баща и учител на народите. Вожд на цялото прогресивно човечество. Кормчия. Велик стратег на революцията. Създател на Червената армия. Организатор на всички наши победи. Верен ученик на Ленин. Съратник на Ленин. Ленин днес. Верен марксист. Класик на марксизма. Корифей на всички науки. Творец на сталинската конституция. Велик пълководец. Велик интернационалист. Знаменосец на комунизма. Гений на човечеството. Най-добрият приятел на съветските физкултурници, лекари, железничари, учители, механизатори, колхозници и т.н.

Ще добавя още едно определение: „Сталин на всички езици значи мир!“ Когато бях в трето отделение, по поръка на учителката го написах на полегатия покрив на обора на общинския бик, на страната откъм шосето за Варна — да се вижда отдалече. Буквите бяха по-големи от мене, метър и нещо. Така е, аз от малък съм си ценител на изкуството и по-точно — на партийното слово.

Любими афоризми на Сталин — пак според Борев: „Има човек — има проблем, няма човек — няма проблем!“ „Когато загива един човек — това е трагедия. Когато загиват хиляди — това е статистика!“ „На нас не ни трябват политици. Имаме ги достатъчно, дори в излишък. На нас ни трябват изпълнители.“ „Колкото по-близо е социализмът, толкова расте съпротивата на враговете и се изостря класовата борба.“ „Веднъж взетото решение не бива да се променя.“ „Предпочитам хората, които ме поддържат от страх, пред онези, които ме поддържат по убеждения: убежденията се сменят, страхът остава.“ „Пълно единодушие има само на гробището.“ „На лъжата ще повярват, на истината — не.“ „Няма власт и слава без кръв.“ „Историята започва от момента, когато на дадено явление обърне внимание партията.“ „Депутатът е слуга на народа.“ „За партията няма незаменими хора.“ „Кадрите решават всичко.“ „Болшевиките не се плашат от трудности.“

Пушел тютюн „Херцеговина Флор“. Никой не е разгадал смисъла на тези две думи. Писателят дисидент Виктор Некрасов, който умря в Париж — също. Но професорът грузинец, който му избирал хармана и му правел смеската, получил за това Сталинска награда.

Държал да има и имал отлични готвачи. И винаги грузинец и китаец. Те никога не го виждали. Сервирала му старица от Туруханския край, където бил заточен.

При хубаво време, сутрин за гимнастика, риголвал с права лопата в градината. Вечерта охраната затъпквала изкопаното.

Понеже знаел, че акцентът може да му подрони авторитета, говорел бавно, обмислял всяка своя дума. На осемнайсетия и деветнайсетия конгрес докладите му се записвали предварително на магнетофон. След това довеждали преподавателката по руски от Московския държавен университет Мая Владимировна Зарва. Карали и нея да го прочете и я записвали. После съпоставяли двата записа. На трета лента записвали грешките и ги отнасяли на Вожда. Да отрепетирва.

Любима книга му бил романът „Злато“ на Блез Сандрар, специално преведена за него и издадена в един екземпляр, подвързан с кожа. Казват, че четял средно по петстотин страници на ден. Не е вярно. Имало екип, който четял вместо него и подготвял риддайджести от по двайсет страници, в които се разказвала същността на две-три книги. Викали и артиста Михаил Царьов да му чете на глас.

По официални данни в Отечествената война Съветският съюз дава двайсет милиона жертви. Но инвалидите от нея, довчерашни бойци, сега без ръце и крака, били много повече. Те живеели полугладни, често без дом, но се държали независимо, като обидени на държавата. От тях веело недоволство и непокорност. Те обитавали пазарите, кръчмите, тъмните входове, църквите и влаковете. През 1948 година Сталин заповядал да бъдат изловени и унищожени.

Страдал от главоболие, но не викал лекар. Лекувал се сам. Имал тесен кавказки калпак и като го заболявала главата, нахлупвал го до веждите и ушите и му минавало.

Името му като — ако не на пряк, то на косвен убиец, е свързано със смъртта на Фрунзе (1925 г.), Дзержински (1926 г.), академик Бехтерев (1927 г.), Надежда Алилуева (1933 г.), Киров (1934 г.), Куйбишев, Анри Барбюс и академик Павлов (1935 г.), Горки (1936 г.), Крупская и Разколников (1939 г.), Лев Троцки (1940 г.), Жданов (1948 г.), Георги Димитров (1949 г.).

Веднъж Надежда Крупская се добрала в Кремъл. Още докато бил жив Ленин, Сталин я псувал на майка по телефона, защото по искане на Ленин търсила връзка с Троцки. Той бил в Кавказ. За смъртта на Ленин научил седмица по-късно — не му давали телеграмите от Москва.

Крупская стигнала до кабинета на Сталин, но не я пуснали. Старицата се разкрещяла, после кротнала, заплакала.

Изгонили я. Сталин погнал комисаря Вишински, нахокал го, че не може да се справи с една истеричка. Насила я вкарали в болница и там скоропостижно се споминала.

За него били много важни хората, които го заобикалят. Да е над тях, а те да го обичат. Трезв и практичен. Идеалите му са въплътени в твърда безкомпромисност и жестокост. Никой не е можал да издърпа тези идеали изпод краката му. Те го направили войнствен и подъл, със стремеж към победа над враговете и приятелите. Смесвал понятията добро и зло и това пораждало у него алчност, злоба и завист. Притежавал несломим инат и дива работоспособност. Обикновено работел от обяд до разсъмване. Издържал на алкохол. Често проявявал просташки маниери, но бил изтъкан от комплекси. Жестоко искал беззаветна любов, боял се от самотата. Когато при него идвала жена, преди да се съблече, гасял лампите.

Тайно в себе си се самооправдавал за всичко.

Ястията, с които се хранел Сталин, минавали през лабораторен анализ и винаги били придружени със сертификат. Но той не вярвал на хартийката, карал първо другите да ядат, най-често Никита Хрушчов. Като минели десетина минути и не им прилошеело, нахвърлял се той. Обичал карски шишчета и печени пилета.

В подмосковската му вила в Кунцево осветлението се палело едновременно във всички стаи и коридори. Така се и гасяло. За спане и работа били обзаведени няколко стаи. Никой не знаел в коя ще осъмне.

В Кремъл, където са работният му кабинет, заседателната зала на Политбюро и спалнята му, системата за охрана била доведена до съвършенство. Там няма регистриран случай на извършено покушение.

Звучи като анекдот, но не е. По време на Техеранската конференция външният министър на Англия Идън пратил бележчица на Чърчил. Той я прочел и промърморил: „Старият орел няма да излети от гнездото!“

Минутата била много напрегната — обсъждал се въпросът за втория фронт. Всички се объркали. Службите започнали действия, за да възстановят текста и разберат смисъла му, но нищо не открили.

Когато Хрушчов идва на власт и посещава Англия, среща се с Идън. Първият му въпрос бил: „Какво беше написано на бележката?“

Англичанинът със зор си спомнил случая, но си го спомнил точно — написал бележката, защото видял, че панталонът на Чърчил е разкопчан.

И на мен ми се случи подобна история. Литературният критик Бор Леонов веднъж по време на лекции придърпа стола и се изтъпани в средата на подиума пред черната дъска, а дюкянът му зее отворен. На първия ред седяха главно поетеси и чакаха орела да излети от гнездото. Бях на последния ред, станах прав и когато той ме погледна, му показах с пръст каква е работата. Той разбра, тури си шепите между чатала, извика силно: „Разбрах ви!“, и пламна целият. Но при нас всичко мина, без да се включват службите, а значи и без жертви…

На 9 май 1945 година, точно в двайсет и един часа председателят на Съвета на народните комисари Йосиф Висарионович Сталин произнася реч по радиото, приветства победата. В московските кина, театри и концертни зали прекъсват представленията и по предварително монтирани високоговорители я пускат на зрителите.

На седемдесетгодишния му юбилей са поканени десет хиляди души. Наредил да поканят и бившите му любовници — Роза Каганович, Валерия Борисова, Бронислава Златогорова, Наталия Шпилер, Олга Лепешинская, Мария Семьонова, Валечка Естомина, Вера Давидова, и да ги турят на една маса…

Когато за първи път видял Назия, жената на председателя на правителството на Абхазия Нестор Аполонович Лакоба, Сталин я огледал с джамбазко око и колкото по я гледал, то по се наливало с кръв. Знаел много добре кавказкия обичай да не се хвали чуждата жена, но взел, че я обсипал с комплименти. Присъствали членове на Политбюро, смутили се и те. Почервеняла от срам, Назия скочила и побягнала. Сталин гневно отреагирал: „Ако ти, Лакоба, не можеш да възпиташ собствената си жена, значи си лош, некадърен и като ръководител. Масите няма да те последват!…“

На другия ден сухумските гости, потиснати и изплашени, почти тайно офейкали. Но Сталин заповядал отново да ги поканят. Такива покани не се отклоняват.

Още със сядането на обедната маса Сталин привикал Назия до себе си, но красавецът Лакоба строго погледнал жена си, казал й през зъби, че е на гости с мъжа си и трябва да седи до него. Тя това и чакала.

Сталин побеснял, грубо го наругал. Лакоба скочил и се хванал за пистолета, но жена му и други се хвърлили срещу него…

Сталиновата не станала.

Скоро арестували Лакоба. Подложили го на ужасни мъчения. На тях присъствал и Сталин, псувал го, когато идвал в съзнание. Лакоба намерил сили да събере в сухата си уста слюнка и да се изплюе в лицето му, нарекъл го чакал. Вождът избърсал лицето си и заповядал да му изтръгнат езика.

Нататък е зловещо.

Не по-малко зловеща е съдбата и на Назия, и на момчето им. Под конвой ги докарали в Москва. Тя пак отказала интимност. Започнали й следствие. Два месеца не й давали да заспи. В килията светела крушка, думкали по вратата, гледали я през шпионката как се мята гола и полудява. Довели и детето й, а то било вече с бяла косица и докато плюело зъбки от кървавата си уста, го разстреляли. Назия се строполила в краката на убийците и издъхнала.