Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (12)

11.
Тази не е оная

А Толстой не пиел и пак не бил щастлив… Граф, а се обличал като мужик. Памучна рубашка, препасана с шнур. Ботуши. Но на младини бил конте. Жени се чак на трийсет и четири за осемнайсетгодишната София Андреевна Берс, докторска щерка. Отупали сватбата, всичко както подобава — блясък и мраморни стълби, „Многая лета“… И още след първата брачна нощ нашият човек се изсулил от кревата, отишъл в кабинета си и записал в дневника: „Эта не Та!“ Тази не е Оная! Сито е кучето!…

Но и тя не му остава длъжна, направо му отпорила хастара: „Той ми е противен със своя народ!“

Осемнайсетгодишен почва да води дневник и — вали, гърми — водил го педантично шейсет години. Събран сега — цели тринайсет тома. Колко скандали, колко истерични и трагични сцени му донася този дневник! Щото къде тайно, къде явно, къде той й го подхвърлял, София Андреевна най-редовно го четяла. И сто на сто, макар да е преписвала с увлечение книгите му, този дневник тя е прелиствала с най-голям интерес… В него тя е главното действащо лице.

На шейсет и седем години записал в дневника си: „Днес пак таковах Маша. На мъжа й подарих кон.“

И какво толкова? Да не й е извадил окото? И Маша жива, здрава и развеселена, и мъжът й с кон. И той охлабил жилата…

След няколко години бил отлъчен от църквата, сиреч анатемосан. Не заради Маша, разбира се, а като еретик и вероотстъпник, слуга на Рогатия.

Стоял съм часове на гроба му в Ясна поляна. Погребан е без кръст, една могилка. Бе красива, покъртителна до сълзи есен.

В началото на 1908 година изобретателят Едисон му изпратил фонограф и той диктува на него писмо до балдъзата си Татяна Андреевна Кузминская. Палава хубавелка ще да е била тази балдъзка, след като, описвайки Наташа Ростова, той мислел за нея…

Благодарение на професор Берщейн до нас е достигнал гласът на Толстой, записан на грамофонна плоча. Стари ветрове навяват дрезгавия му глас: „Сегодня пахал, устал, много работал и не совсем здоров.“ Орал значи. Абе то орането е било повече за физзарядка, ама нейсе… Изорал си орането на друга нива — събраните му съчинения са в деветдесет тома. Петнайсет години преди да умре, пише на Чертков: „И моето писане ми омръзна.“

Послъгал, разбира се.

Звучи като анекдот, но не е анекдот. На гарата в Тула някаква дама го взела за носач и го накарала да пренесе куфарите й. Пренесъл ги до купето на вагона и тя му платила, подпъхнала му в джоба дребна банкнота.

Всички били шашнати — та това е самият граф Лев Николаевич Толстой, великият писател! А той се радвал, че за първи път спечелил пари с честен труд. Естествено и дамата. Тя направо се изприщила от щастие, че е натрупала биография.

Свободно владеел английски, френски, немски. Четял на италиански, полски, чешки, сръбски. Знаел гръцки, латински, украински, татарски, църковнославянски. Изучавал древноеврейски, турски, български.

Командвал батарея в Кримската война. От фронта се върнал с пълна шапка ордени за храброст. След това няколко месеца обикалял Европа, заседял се при Херцен в Лондон.