Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (88)

87.
За превода

Октомври на 1986 година, парк-хотел „Москва“, една от поредните международни писателски срещи в София. За първи път участват писатели от Китай и аз съм натоварен със задачата да ги придружавам. Групата е внушителна — осем души. Като отида при тях и се смесим, ставаме девет китайци. И ето че искат да се срещнат с Христо Радевски и аз съм уредил срещата. Старият поет е на осемдесет и три, а водачът на китайците Чжу Цзъци е по-възрастен от него. Двамата са се срещали в Пекин през 1958 година, Вълко Червенков водил делегацията тогава.

Разговорът — един говори, другите слушат, върви криво-ляво, ще навъртим кажи-речи цял ученически час. Изпили сме по два чая. Радевски си спомня, че в Китай са му превеждали стихове. Цзъци пък си спомня, че ги е чел… Приветливи усмивки. Разговорът се завърта около превода.

— Корней Чуковски разправяше — казва Христо Радевски, — че преводът на поезия е като жената. Ако е хубава — не е вярна. Ако е вярна — не е хубава…