Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (76)

75.
От часовника до календара

На млади години майор Сивриев се връща от някъде в малките часове. Вкиснат от загубеното време да слуша празни приказки на пияната литературна тайфа, а и му се спи.

Като наближава къщата на тъста си на Слатинския редут, вижда, че прозорецът на спалнята свети, и това го довършва. Ветка не е ревнива, но той много добре знае, че го е прекалил.

Качва се по стълбите на втория етаж, старае се да отвори вратата леко, но тя скърца и сякаш скърца нарочно. В антрето снема фуражката, съблича шинела, събува ботушите. На пръсти прекосява салона, стъпва на пети — и дъските на пода, и те скърцат издайнически, а стъкларията в насрещния бюфет тънко прозвънва.

Подпряна на две възглавници, Ветка чете книга. Затваря най-спокойно томчето, слага го внимателно на нощното шкафче и с ръка му показва стенния часовник, който в момента отброява четири удара.

Сивриев кипва:

— Какво ми показваш часовника? Какво го показваш? Навремето тате като се прибираше, мама показваше календара!…