Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (24)

23.
Доносник

Сталин вика Жуков. Жуков пристига от фронта след полунощ със своя личен самолет. Той е четиридесет и седем годишен здравеняк, съвсем наскоро произведен маршал, но е капнал от умора в момента — през деня със седемнайсет кацания и излитания по временните секретни летища е проверявал целия фронт от Балтика до Крим.

Преди да провесят стълбичката на самолета, черен ЗиС вече го чака с отворена врата и от подмосковската брезова горичка — право в Кремъл.

Лошият сън от краткото задрямване на задната седалка се сбъдва — Сталин го гази по сталински…

Маршалът, който е обръгнал от ада на войната, общо взето е гьон, но този път Сталин го вади от равновесие. Излизайки от кабинета, пелерината му прави вятър и помита бумагите от бюрото на Поскрьобишев. Скърцането на ботушите му заглъхва, но думите, които е изрекъл през зъби, още кънтят в ушите на генерала: „Задник с мустаци!“

Александър Николаевич Поскрьобишев е генерал-лейтенант, началник на кабинета на Сталин и негов помощник. Баджанак е на Седов (сина на Лев Троцки) и това тъмно леке в биографията му се знае от всички. Чинно поднася за подпис на Сталин папката, в която е и заповедта за изпращане и на неговата съпруга в лагерите на Колима. Скоро го утешават с млада хубавица от НКВД, проверена бойна мацка — да му чисти, пере, готви и — многоточие. По време на вечерите на Политбюро в Кунцево и в Кремъл пийналият Сталин интимничел с него: взимал си от чинията варено яйце, повиквал го, правел му знак да се наведе и чупел яйцето в челото му…

Година преди смъртта на Сталин и на Поскрьобишев пламва чергата и изпада в немилост. Лаврентий Берия урежда да му „откраднат“ някакъв секретен документ. Разжалват го в редник. Арестуват с него и цялата охрана на вожда начело с генерал Власик. Лекарите — също, целия медицински екип. Берия вече открито се стреми към властта.

Поскрьобишев набързо умира в санаториум. Преди да издъхне, казал, че Сталин е убит от Берия. С бавна отрова, а като получил планирания мозъчен удар, Берия го удрял по главата с торбичка пясък — да не личи и да се засили кръвоизливът.

Но да се върнем в онази нощ, когато Сталин извикал Жуков от фронта.

Изплашен до смърт от думите на Жуков и като знае, че го дебне невидимо око и го подслушват невидими уши, Поскрьобишев се втурва при Сталин:

— Йосиф Висарионович, вие знаете ли какво каза Жуков, излизайки от кабинета ви?

— Какво каза?

— Задник с мустаци…

Сталин рязко се извръща, процежда:

— Върни го!

Поскрьобишев се хвърля към телефона, звъни на пропуска:

— Жуков обратно!

Една подробност: Поскрьобишев винаги се обръща към Сталин с „Йосиф Висарионович“. По време на цялата война Жуков и Сталин се другаросват — „Другарю Сталин“ — „Другарю Жуков“. Нищо повече. Само понякога, когато са отблъснати германците или е освободен окупиран от тях град, по време на банкета Жуков си позволява обръщението: „Другарю главнокомандващ!“

И тъй, Жуков, поуспокоен, с оцедена от кръвта глава, е отново при Сталин. Главнокомандващият тъпче лулата си, същата от известната фотография на евреина Напелбаум, и бавно го обикаля. Така най-свирепата акула, синята, обикаля жертвата си, преди да се нахвърли…

Когато Сталин извърви деветдесет градуса по кръга, Жуков рязко се обръща, за да е с лице към него, чуква по войнишки токове. Четири пъти на всяка обиколка. Поскрьобишев е застанал в стойка „мирно“ до вратата.

— Другарю Жуков — казва Сталин и пуска облаче дим, — излизайки от кабинета, вие нещо сте казали?

— Тъй верно — чуква токове маршалът. — Казах.

Четвърът обиколка, отривисто чукване на токовете.

— И какво сте казали?…

— Задник с мустаци.

Следва цяла обиколка, четири резки чуквания на токовете.

— И кого имахте предвид?…

— Разбира се, че Хитлер!

Не се чува тракване на токове. Сталин бавно извива мощна шия към Поскрьобишев:

— А вие, другарю Поскрьобишев, кого имахте предвид?