Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- ivananv (2012)
Издание:
Никола Радев. Когато Господ ходеше по земята
Редактор и коректор: Радостина Караславова
Предпечатна подготовка: „МТ-студио“
Формат 1/32 от 84/108. Обем 14 п.к.
Печат ПК „Димитър Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
19.
Политическа грешка
Професор Водолагин е към седемдесетте. Бръсната розова глава, черни рогови очила, зад тях очите — и те розови.
По време на Втората световна война е бил комендант по погребенията в Сталинград. Присъствал, когато се предава фелдмаршал Паулус. С вдигнато бяло знаме свитата на фелдмаршала излязла от развалините и тръгнала към щаба на Червената армия. Първият въпрос на генерал Рокосовски към пленника, след като му прегледали документите, бил защо вписаното в тях военно звание не съответства на пагоните му. Паулус бръкнал в малкото джобче на куртката си и извадил телеграмата, с която преди четири часа Хитлер го бил произвел фелдмаршал.
Веднъж ми се случи да пътувам с професор Водолагин до Суздал. Старинният град е основан от киевския княз Мономах и професорът надълго и нашироко ми разказа за тамошните женски манастири, от които Василий III си подбирал съпругите. Де глава да помни. Но ми се е набило в паметта, че на дървената Николска църква, двеста и двайсет годишна по онова време, имаше прикована на входа табелка с надпис: „Уважаеми туристи! Ако искате да увековечите името си, то автограф поставяйте не на паметника, а на тази дъска.“
Професорът не ме остави на мира — показа ми и единствения монашески затвор в Русия, и килията, която била приготвена за граф Лев Николаевич Толстой след отлъчването му от църквата. В килията до нея беше лежал Паулус.
След войната Водолагин е директор на един от най-големите тракторни заводи. Не знам какви пътища са го извели до катедрата по история в Литинститута и професорската титла — все пак едното е трактори „Сталинец“, а другото — живи студенти; едните орат целините, другите — литературната нива.
Професор Водолагин четеше история на Русия. Той преподаваше материала си с голямо вълнение, вживяваше се и се забравяше, а като стигнеше до петрашевците, по старческите му бузи потичаха сълзи…
Изпитът при него е един от първите. Студентите първокурсници още не са нахитрели и закоравели, не смеят да преписват, а лицата им са свежи и гладки, неосланени от запоите.
Няколко години след мене при Водолагин се явява на изпит наш студент. Не ми казаха името му, но предполагам, че е същата цепеница, която ме е ударила в земята със своите пет грешки на трибуквената дума „еще“.
От онова обаче, което сънародникът ми наговорил по изтегления въпрос, професор Водолагин нищо не проумял — нашият герой през цялото време цитирал на невъобразим руско-български някаква статия на Ленин, Владимир Илич.
Обстановката е тържествена: все едно стар вожд от неоткрито още в джунглата племе е приел млад вожд от друго непознато племе. Двамата са си говорили на различни езици. И макар нищо да не са разбрали от казаното, все пак са си разменили почести и с достойнство очакват разпалената лула на мира…
По някое време професорът отпива разреден чай от термоса, който си носи от къщи, и заявява:
— Тъй или иначе, другарю Х., аз ще ви поставя „отличен“. Но ще ви помоля да ми назовете заглавието на статията, която цитирахте.
Нашият студент започва да обяснява, че е чел статията на български, знае я и не само споделя, напълно е съгласен с постановките на Ленин, приветства ги. Но заглавието й е едно такова, дълго и завъртяно, трудно за запомняне, направо никакво…
— Не — казва професорът. — Ние не бързаме, моля ви, спомнете си.
Пак същите увъртания от българска страна.
— Все едно, аз „отличен“ ще ви пиша — пали се Водолагин. — Но просто така, за успокоение на съвестта, назовете заглавието.
Наистина голяма беля е този Ленин! Тръгнал да оправя света, а всичко объркал!… И заглавията му — усукани и омотани като прежда, в която са ровили патета, иди им търси началото и края!
Преди да подаде лулата на госта си, професор Водолагин, старият команч, продумва:
— Другарю Х., постарайте се да си спомните заглавието на статията. Този труд на Ленин е много важен!…
— Не — твърдо отсича младият вожд, сякаш с един удар на томахавката поваля абаносов прът. — Категорично не съм съгласен с вас! Всички трудове на Ленин са много важни!
Очилата на професора тупват върху отворената студентска книжка с вписаната в нея отлична оценка. Асистентката рипва, търчи в канцеларията да звъни по телефона…
Изпитът е прекратен. Отдавна са минали времената, когато за такава политическа грешка пращат в Сибир. Вместо „черен гарван“ в двора на института с надута сирена нахлува линейката на „Бърза помощ“.