Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (54)

53.
Мисъл от стара книга

Веднъж Сергей Залигин заговори за влиянието на Толстой върху литературата и обществото. Каза, че това влияние не се поддава на определение. Нарече Толстой вездесъщ. Ако се отличава по нещо от другите големи, той се отличава по приликата си с живота. И както е естествена природата, така е естествен и той.

„Чудото започва — сияеше Залигин, — с тайнствения и потресаващ факт на раждането на бебе от княгиня Болконска и завършва с апотеоза на чувствата и мислите на княз Болконски, ранен на бойното поле, но между тези два акта, между раждането и смъртта, нито за миг то не престава да съществува.“

Разбира се, на едни е дадено да бъдат обзети от това чудо по-малко, на други — повече.

Литературата винаги е вървяла от човека към света, при Толстой — от света към човека. Толстой е велик откривател на живота, сякаш самият той се превръща в негов творец.

Писателят е противоречива личност, а героите му са ясни. Във „Война и мир“ има повече, отколкото в която и да е друга книга, щастливи герои. Въпреки че повечето са трагически максималисти. Няма патология, алогичност, разместване във времето и пространството. Всичко върви като в реалния живот.

Когато четеш Толстой, мислиш или слушаш за него, натрапва ти се мисъл, изровена от стара книга: „Вие казвате, че времето минава. Безумци! Минавате вие!“