Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (42)

41.
Съновник

„Изморих се да бъда зависим от доброто или лошото храносмилане на този или онзи началник; дотегна ми, че моето отечество се отнася към мене с по-малко уважение, отколкото към който и да било английски младок, пристигнал да се перчи пред нас с тъпотията си и с неразбрания си език.“ — из писмо на Пушкин до А.И. Казанчев, юни 1824 година.

Седем години по-късно, след ред молби, императорът му разрешава да се рови из архивите, замислял серия исторически книги. Дава му и малка заплата. Казал на Плетньов на 22 юли 1831 година: „Тъй като е женен и не е богат, трябва да му пуснем нещо в тенджерата.“

Три години по-късно, навръх новата 1834 година, поетът записва в дневника си: „Вчера получих чин камерюнкер, което е твърде неприлично за годините ми. Но на двореца му се иска Наталия Николаевна да танцува в Аничков.“

И още: „Аз мога да бъда поданик, дори роб, но лакей и шут няма да стана даже на царя небесен!“

В писмо до Натали от 11 юни 1834 година: „На оногова^[1] престанах да му се сърдя, защото, като размисли човек, не е той виновен за свинството, което го заобикаля. А като живееш в нужник, неволно свикваш с лайната и вонята им престава да ти бъде противна, ако и да си джентълмен. Ох, да можех да избягам на чист въздух!“

Пушкин казва, че съвременният му герой е разочарован от предишните си радости, разочарован от светската суета, от модните книги, от успеха си сред жените. С една дума — от всичко.

Героят на моето време е разочарован не само от жените — те просто не му правят впечатление. Не само от модните западни бестселъри, от фалша на обществото, от псевдодемокрацията. Той е разочарован от държавата си. Отечеството му не само не се отнася с уважение към поданика си, направо го презира. Държавата го ограбва с данъци и неплатен труд, рекетира го постоянно с цените за ток, парно, медицинско обслужване, транспорт, образование, с безразлична и люписемкаджийска полиция, с безправно правосъдие, с политици дупедавци, с отрепки в Народното събрание, избрани не мажоритарно — за това се иска да си личност и народът да те знае — а с партийна листа.

Така е. Времената се менят — героите също. Тежко на нас, простосмъртните!

А в пълния български съновник със съставител и автор на предговора Анатол Анчев, отпечатан в Издателски център „Интерсервиз“ — София, през 1991 година, на буквата „П“ може да се прочете следното:

„Пушкин, писателя, ако видиш насън, значи чест, веселие и мъдрост.“

Приятни съновидения, предобрий читателю!…