Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
ivananv (2012)

Издание:

Никола Радев. Когато Господ ходеше по земята

Редактор и коректор: Радостина Караславова

Предпечатна подготовка: „МТ-студио“

Формат 1/32 от 84/108. Обем 14 п.к.

Печат ПК „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

35.
Роднини

Дъщерята на Пушкин — Наталия, се омъжва за Михаил Дубелт, син на жандарма генерал Леонтий Дубелт, който в своето време имал задачата да следи и донася за баща й. Вторият й брак е с принц Николай Вилхелм Насауский. Според този брак тя става графиня Меренберг. Ражда дъщеря. Тази пък внучка на Пушкин пристава на Великия княз Михаил Михайлович, но Александър III не признал брака им и вместо царска сватба те останали да живеят в Англия. Неговата сестра, дъщерята на Александър II, Великата княжна Олга Александровна Юревская, пък се омъжила за внука на Пушкин — граф Георг Николай Меренберг.

Омешали се. И в живота на Пушкин има объркани неща. Поезията му е ясна, животът — с навързани и затегнати възли…

Когато се женел, обещали му дванайсет хиляди рубли зестра. Но не му ги дали. Отаначало пускали по малко, с пипетка. После и капките спрели. Той се примирил.

Тъстът му Николай Гончаров бил образован човек, но безволев, обезличен от властната си и деспотична жена Наталия Ивановна. Но и тя му отпуснала края — почва да пие яко, да харчи през пръсти. Профуква доста пара, по четирийсет хиляди рубли годишно, което не е никак малко. Това са приходите от фабриката им за платно и брезент.

За балдъзата на Пушкин, Александра, княз Трубецки казва, че още до брака на Пушкин със сестричката й тя била влюбена в него и знаела наизуст стихотворенията му. С други думи, князът намеква, че вратата й била открехната и при една по-нажежена обстановка мъж като Пушкин от раз ще я отупа като топла питка.

Тъй и направил. Но нещата са много по-сложни.

Вкъщи на Александра викали Азя, а на Натали — Таша. Смели ездачки, и двете обичали конете. Но Азя била по-волева и по-страстна. Това решило флирта й с поета. Екатерина растяла по-сдържана и не толкова хубава.

Три години след брака, Натали взема сестрите при себе си в Петербург, не можели вече да понасят мъките от майка си, запоите и скандалите й.

Пушкин отначало не се съгласявал, после сдал фронта, но водил дълги предупредителни разговори, поставял условия. Жена му била непреклонна — все пак сестрите й трябва да се омъжат, а за тази цел — да се въведат в обществото.

Но накрая семейното спокойствие било нарушено не само от барон Дантес — Натали подозирала близостта на мъжа си с Азя.

Тази близост винаги е премълчавана от уважение към Пушкин. И той я криел. Преди да издъхне, отказал да приеме Азя и комай единствено с нея не се простил.

Дъщерята на Натали от втория й брак си спомня, че леля й Азя доста мъчила майка й с тежкия си характер, огорчавала я.

Двете сестри се разделят петнайсет години след гибелта на поета, когато Азя се омъжва за австро-унгарския дипломат Густав Фогел фон Фризенгоф. И пак забъркала нова каша — взела, че си признала връзката с Пушкин. Густав не си дръпнал ръката, но темата Пушкин станала табу в дома му. Забранил да се внася неговият портрет, книгите му. Не им бил лесен животът — Фризенгоф се оказал голям турчин, до края не простил.

Малко е известен фактът, че Пушкин не подарявал ръкописи. Знаел, че един ден те ще бъдат голяма ценност. Натали ревностно ги кътала и преди да се омъжи за генерал Лански, ги завещава на най-големия си син Александър.

Натали е била съпруга на Пушкин шест години, на Лански — двайсет и две. Умира с възпалени бели дробове след простуда на петдесет и една. Генералът я надживял с четиринайсет години. Сега и двамата лежат в Александро-Невската лавра.

Когато пристигнали балдъзите от Москва, Пушкин наема къщата на приятеля си Пьотр Вяземски, който заминава за чужбина за дълго. Грижел се за тях, бил отзивчив и добър. И трите сестри били остроумни, с остър език, цапнати в устата, както се казва. Но отказал да приема Екатерина, когато станала жена на Дантес. Азя и Таша се виждали с нея по баловете.

Ана Ахматова твърдеше, че съществува дневник на Александра и в него било отбелязано, че Натали и Дантес са се срещали след много години в замъка на Фризенгоф и дълго се разхождали и разговаряли, даже се помирили.

Това е недостоверно, макар да има и други, които го твърдят.

В замъка Бродяни няма никакви следи от Дантес. Много е ровено на тази тема, но следи не са открити. Освен че в столовата висял портрет на Дантес с негов автограф. Барон Густав го е окачил за отмъщение, дето Пушкин приласкал жена му.

Виждал съм този портрет. Дантес в униформа: висока яка със сърмени лентички по нея, кръгли като пендари пагони с ресни, широка лента през гърдите. Буйни коси, високо чело, кръгли сини очи под тънки момински вежди, пухкави мустачки над пухкава уста, остра брадичка с трапчинка в средата.

Лично аз не го намирам за красавец, твърде бистър и празен е погледът му, липсва каквато и да е виталност. Секундантът на Пушкин, Константин Данзас, направо казва, че бил простак.

Но жените го харесвали, въздишали по него. Харесала го и Натали. Не е възможна късната им среща. Ахматова е изревнувала. Известно е, че Азя и Натали веднъж завинаги са скъсали с Екатерина. Тя им писала писма, но те не отговаряли. Пишел й само брат им Дмитрий и майка им.

Барон Жорж-Шарл Дантес е роден на 5 февруари 1812 година във френския град Колмар и е с тринайсет години по-млад от Пушкин. По кръв е повече немец — заради майка си.

Умеел да се харесва — и на мъжете, и на жените.

Някъде се споменаваше, че никой от близките му не го е виждал с книга в ръка. Бил лош, недисциплиниран офицер — не просто нахален, а нагъл. След дуела го разжалвали и като чужденец набързо го заставили да напусне Русия. Това било и най-доброто за него.

След години, когато ставало дума за дуела, лъжел, че не знаел на кого вдига ръка и че уж бил се целил в краката, че му тежало, като разбрал колко велик поет е Пушкин!…

Когато се женел за Екатерина, четири години по-голяма от Натали, както и от него, поисква десет хиляди рубли зестра и отделно по петстотин рубли всеки месец. Знаел, че Гончарови вече са разорени, но години наред ги тормозел с писма, искал парите. Пишел на брат й, че жена му нямала грош да си купи даже фибички.

Освен писмата водил и дела. Досаждал и на Николай I да му съдейства. А вече е богат, директор на газовата компания в Париж. Преписката се влачи до 1858 година, когато Александър II направо го отрязва.

Екатерина умира на трийсет и пет години при третото раждане. На момиченцето дали името Леони. Пораства хубаво и надарено. Смятали го за душевноболно, а то било истинска рускиня, обожавало Русия и Пушкин, държало портрета му в стаята си…