Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
ivananv (2012)

Издание:

Никола Радев. Когато Господ ходеше по земята

Редактор и коректор: Радостина Караславова

Предпечатна подготовка: „МТ-студио“

Формат 1/32 от 84/108. Обем 14 п.к.

Печат ПК „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

52.
Постигната максима

София Андреевна живее девет тъжни години след Толстой. Приятелите на семейството я отбягват, децата й, особено синовете, не преуспяват в живота. „Децата ни съвсем не са такива, каквито бихме желали да бъдат: аз исках от тях образование, съзнание за дълг и изтънчени естетически вкусове. Лев Николаевич желаеше от тях високи нравствени принципи. Но нищо не стана.“

Те са в разцвета на силите си, могат да работят и да печелят, но постоянно я врънкат за пари, постоянно й „вадят душата“ — неин израз. Дори накрая изригва: „Лев Николаевич беше хиляди пъти прав, че обогати мужиците, а не синовете си. Все едно, всичко щеше да отиде на карти и по гуляи. И противно, и тъжно, и жалко!“ Отдавна са казани и забравени неговите думи: „Аз ослабям за тях това, което им говори майка им. Тя ослабя това, което им говоря аз.“

Непрестанно се грижи за посмъртната слава на Толстой. Тези грижи са нейното пречистване, упование, доближаване докрай до неговия духовен свят.

Доживява революцията през 1917 година. Загубва всичко материално, за което с нокти и зъби се е борила цял живот. Съветското правителство й определя висока персонална пенсия.

Горки казва, че Толстой бил най-сложният човек между всички големи хора на века, а ролята на София Андреевна като приятел, съпруга, майка на много деца, снахи, внуци — тежка. Самата тя, три години след смъртта на Толстой, моли хората да се отнесат снизходително към нея — непосилно е било бремето за слабите й рамене от осемнайсетгодишна да бъде жена на гений и велик човек.

Човек, който е постигнал максимата, помечтана на младини: „Искаше ми се всички да ме знаят и обичат. Искаше ми се, като кажа името си, и всички да бъдат поразени от това известие и да ме обиколят и да ми благодарят за нещо си.“