Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (35)

34.
Вярна съпруга

Дворянското семейство живее тих и равен живот, както е равна и тиха степта наоколо. Тя, Наталия Павловна, чете френски романчета, той управлява стопанството. Спасява се от скуката на семейния живот, като ходи на лов с коне, кучета и гоначи. По няколко дни. Но малко хора разбират от философията на лова, трепят, без да дадат шанс на животното.

И тъй — всекиму своето: тя — поредното романче, той — поредния лов.

Глуш.

В един руско-български речник думата „глушь“ е обяснена така: пущинак, затънтен край, дълбока провинция. Да добавим, забравена и от Бога. Но едно е руската глуш, друго — българският затънтен край. И като усещане, и като размери. Не може да става сравнение.

Но ето, в тишината над имението прозвънват звънчетата на конски впряг — с карета, теглена от тройка коне, пристига, минавайки пътьом, граф Нулин.

Наталия Павловна не е имала щастието да се запознае с графа, но толкова е слушала от мъжа си за него!… Какви изискани маниери имал, какви познания натрупал, колко много е пътувал из Европата!…

Разшавват се слугите, дигат врява, настаняват го в гостната, примъкват сандъка му с вещите, разтриват със сено потните коне, спретват дворянски обяд.

Докато нахвалят ястията, докато одумат модата, новите столични клюки, докато се посмеят на последните анекдоти, станало полунощ.

Разпрощават се възторжено и нежно, лягат си — всеки в своята стая. Но сънят бяга от очите на графа. Чувството на влюбеност залюлява леко кревата му. Не, не е от виното. Каква прекрасна жена е тази Наталия Павловна!… Какво обаяние! Какъв чар!

Графът се надига от мекото пухено легло, облича пъстрия си копринен халат и ослушвайки се, бавно запристъпва към спалнята на жената на своя приятел…

Наталия Павловна също не спи и се почва: Ах, недейте! Ама моля ви… Вие за каква ме мислите?… Оставете ме! Как не ви е срам!…

И му трясва звучна плесница.

Дори и кученцето й, малкият пухкав шпиц, се включва в отбраната, почва да лае настървено…

Ситуацията не е от най-приятните. И ние с Пауновски сме пукали гума по това шосе с грапава настилка, но чак дотам — да ни шибват плесница, не сме затъвали. И без копринени халати сме си тръгвали напъдени, с подвити опашки и ако трябва да бъдем честни, много по-едри кучета са ни лаяли…

Сутринта господарят се връща, прегръщат се с госта, ласкаят се взаимно, потупват се по гърба, дигат дандания. Но графът, който уж се канеше да гостува цяла седмица, се разбързва — важни, едва ли не държавни дела го зоват и пътищата на матушка Рус го чакат. На път, на път!

В това време пристига младият съсед Лидин. Той е само на двайсет и три години, хубав и почтителен, често ги посещава.

Наталия Павловна им разказва нощното приключение от игла до конец — като всяка прилежна съпруга. Мъжът й ругае приятеля си, люти се, нарича го глупак, сополанко.

Наталия Павловна се смее.

Но най-много се смее младият съсед Лидин.

Защо?

Пауновски често повтаряше, че Пушкин не допускал изневяра на главните си героини.

Житейски погледнато, изневярата си е в реда на нещата. Няма мъж, който да не е изпадал в положението на графа, както и няма жена, която да не е била поне веднъж Наталия Павловна и отстрани да се е подхилвал любовникът й…

Самият Пушкин на младини, пък и сетне, много разчитал на тази женска дейност и добре се е облажвал. Какво можело да му се случи? Най-много измаменият съпруг да го извика на дуел. Той не се плашел от дуелите, всеки ден тренирал стрелба с пистолет и бил много добър.

Но докато ние се чудим какво толкова му е смешно на младия барин, Пауновски разправя, че „Граф Нулин“ е написана десетина дни преди декабристите да излязат на площада…

Когато поемата тръгнала за печат, цензурата се заяла. От какъв зор? Че графът предприел нощното си похождение по халат — неприлично било… Пушкин трябвало да обяснява, че там, закъдето е тръгнал Нулин, не се ходи с пелерина и ботуши…

Важното обаче е, че надделял над цензорите и графът си останал по халат. По този начин се утвърдило като практика и до ден-днешен мъжете, преди да се намъкнат в нечие легло, си свалят панталоните…