Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (16)

15.
Литературно четене

А на Орлов мост четат стихове. С Пиер Безухов се местим в друго заведение, тук не се издържа. Искат майка си и баща си. Не скубят, направо скалпират. С изхабено ножче. Режат с трион без чапраз, ако трябва да сме по-точни. И българинът като западния човек иска да забогатее. Но българинът иска това да стане веднага, начаса и ако може, без да се труди.

Минаваме на твърдо гориво. Виното е питието от пасторалното начало на века и изисква време, мезе, нежна музика, задушевен лаф. Сега сме края на века и нямаме време. Животът е тръпка и гърч като на фолк естрада. Ще люснем няколко водки, ще се наместят нещата. Ония да си четат кирливите стиховца.

Като се разраснала конницата на Чапаев и станала дивизия, пратили Чапаев на хуманитарен курс в Москва. Естествено — и Петка. Какъв командир е онзи, на когото ординарецът му е прост и без курс. Но първия ден двамата се напили, както те си знаят, и не отишли на занятия. На втория ги цепи махмурлук, а преподавателката дава свободно съчинение на тема как прекарахте първия учебен ден.

Петка поглежда въпросително към Чапаев — ще пишем ли истината? Само истината, командва народният командир и добавя — със символи!

Всичко е ясно, Петка безпогрешно е разбрал своя легендарен командир. Почва да пише, не вдига глава от листа, осенен от вдъхновение: Станал Петка сутринта, тръгнал за академията, но по пътя се отбил в първата квартална библиотека и от раз прочел една голяма книга. По-нататък, във втората квартална библиотека, прочел две малки и една голяма книга. Отбил се пътьом още в две библиотеки. Накрая се добрал до централната библиотека и там се срещнали с Василий Иванович, но той вече се бил начел и очите му били начетени, едва гледал…

А на Орлов мост четат други книги. Скучни. Слугинска е понякога българската поезия, както и журналистиката. Ние вече заръчваме да ни донесат по трета голяма книга. Сричаме родно менте, съчинявано в някой гараж или барака в ромската махала…

И моят Пиер Безухов не е щастлив, яде го талантът. Виж, Акакий Акакиевич е щастлив — най-после са му ушили шинела. Но щастието е като пръднята, бързо се разсейва. Докато го усетиш, докато засмъди и — край.

Така и с нашия човек. Отива той на гости, разговаря с този-онзи, две чаши шампанско изпива дори, облича си новия шинел и си тръгва… А на площада, във виелицата, двама му открадват шинела и побягват. Да е бил пиян — не. Какво са две чаши? Пили сме много повече и не да се гевезим с шампанско, а спирт и одеколон „Тройной“ направо. И какво? Ето ни отново на ринга, с мечтателни погледи като на Майк Тайсън трепача. Питали на дипломатически прием руския посланик, като му поднасяли таблата: „За вас конячец или водчица, Ваше превъзходителство?“ „И бира!“ — отсякъл посланикът. Ние обаче сме редови, тротоарни хора, бирата ще си я пием сабахлем…

Сергей Залигин твърдеше, че у Гогол липсва понятието щастие. Липсва и думата щастие. Гогол никога не говори за това, а за руската литература щастието е въпрос номер едно, движеща сила, тягата на житейската талига.

Затуй Акакий е щастлив съвсем за малко. Достоевски вижда щастието в пречистването на душата чрез страдание. Толстой — в пълнотата и искреността на чувствата. Короленко — в благородството на характера. Пушкин като в магия опредметява щастието, усеща го в кръвта си.

При Чехов щастие няма. Но при никой друг писател, както при него, героят не страда така от факта, че то липсва.

Явно и ние не можем да го разплетем този чорап, наречен трагически максимализъм, само пускаме бримки. Но подпийнали, сме склонни да обобщим, като поднесем литературно, тоест, като скопим, латинската сентенция: щастието не е като оная работа и в ръка не може да се вземе!

На съседната улица е живял българският класик Георги Порфирович Стаматов, абсолютен максималист. В непубликувания му бележник има такива изречения: „Когато честваме деня на Ботев, приличаме на стара проститутка, която показва на клиентите си портрета, когато била девствена!“ И още: „Пия, за да не ви гледам мръсотиите! Когато съм пиян, не съм за пред вас. Но когато съм трезвен, вие не сте за пред мене!“