Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (30)

29.
Тъмно минало

Веднъж абхазецът Генадий Ломиа ми разказа, че Лаврентий Берия бил незаконен син на негов сънародник. Вече шеф на Главното политическо управление, той научил тая работа и наредил да доведат истинския му отец. Арестували човека, докарали го в управлението. Берия го погледнал през шпионката и заповядал да го изпратят в Сибир, откъдето не се и върнал.

Говорехме в моята стая след полунощ и не знам защо — шепнехме. Гена ми разказа и други неща — за свои репресирани близки. Красивите му черни очи излъчваха кротост и печал.

Берия бил от дете мошеник, което е рядко при децата. Още като ученик в Сухуми лъжел и крадял другарчетата си, доносничел на учителите.

През 1917 година го повикали войник на Румънския фронт, но се откачил с фалшива медицинска бележка.

Става партиен член през 1919 година. И това е фалшифицирал — впоследствие писал, че е приет в партията през март 1917. За такъв спокойно може да се каже, че е човек с тъмно минало. Бедата е, че бъдещето му оттук нататък е още по-тъмно.

Сталин чува името му за пръв път през 1924 година. Запомнил го.

През 1931 година Берия вече е допълзял до началник на Главното политическо управление в Грузия. Там за кратко време изтребва и разгонва свестните кадри.

За всяко нещо и за всичко лъжел като очевидец.

Веднъж Александър Фадеев пристигнал в Тбилиси за юбилея на Шота Руставели. Тържеството се състояло в Народния театър.

По някое време на сцената излязъл Берия и се присламчил към президиума, пазели му място в средата. Още като проблеснало пенснето му, публиката станала на крака, почнала да ръкопляска и прекъснала оратора.

Берия излизал и влизал няколко пъти. Бурните овации се повтаряли, от юбилейната вечер нищо не се разбрало.

Щом се върнал в Москва, Фадеев казал на Сталин: „То не беше празник на Руставели, а на Лаврентий Берия.“

Горки бил вече починал и Александър Фадеев станал новият председател на Съюза на писателите. И макар Сталин да гледал на него като на непоправим битов пияница, повикал абхазеца и му чел конско: много ставаме вождовете на съветския народ в Грузия, един им стига…

Но Фадеев си спечелил смъртен враг. Берия много пъти после искал да го прибере — Сталин не давал. Организира му няколко автомобилни катастрофи, но Фадеев вадел късмет.

Доживява ареста на Берия. Разочарован от върховете на властта и партията, на 13 май 1956 година се самоубива. Оставя разтърсващо предсмъртно писмо. В него има такива редове: „Животът ми като писател губи всякакъв смисъл и аз с огромна радост, като избавление от долното съществуване, където те заливат подлост, лъжа и клевета, го напускам. Последната ми надежда беше поне да кажа това на хората, които управляват държавата ни, но в продължение на години те, въпреки молбите ми, дори не можаха да ме изслушат.“

През 1937 година шефът на зловещата Лубянка, Николай Ежов, абсолютен шпиономан, почнал да посяга и на доста известни хора. Канел се да прибере и Берия, но Маленков пратил човек да го предупреди и Берия веднага довтасал в Москва, право при Сталин. Срещата уредил пак Маленков.

Сталин говорил с госта си цели двайсет часа. През това време пили. Лаврентий Павлович се оказал забавен компаньон. Двамата пропели. Няколко пъти просълзени изкарали любимата Сталинова „Солико“, били чудесен дует.

Вождът имал зъб на Ежов след един запой. Там дребничкият шеф на НКВД се натряскал, почнал да се ежи и да си показва бодлите. Има хора, които не могат да носят, а се наливат. Като пийнат, комплексите им излизат като въшки на челото и осират всичко.

Та и Ежов, джуджето. Почнал да се прегръща с тоз-онзи, да се целува в уста. Повтарял: аз след другаря Сталин съм вторият по сила човек в Русия!

Залепил се за оперната певица Вера Давидова, любовницата на Сталин, досаждал й с просташки намеци. Ако трябва да бъдем честни, трябва да си признаем, че и ние сме го правили това, и то не по-лошо от Ежов сме досаждали на началнически любовници, стигало се е и до бой и сме си тръгвали почти изхвърлени и добре набъхтани…

Но по някое време в залата влиза Сталин, изглежда преди това е подслушвал и гледал през шпионка, и избухва: „На тая долна свиня не давайте повече алкохол!“

Ежов се разплакал, почнал да му се обяснява в любов и да се лигави. Сталин процежда: „Махнете това лайно оттук!“

На другия ден, след като поспали малко, двамата солисти се разделили като влюбени. Сталин повикал Ежов: „Трябва да си починеш, уморен си.“

Скоро го пратили и на вечна почивка — бил убит.

През декември 1938 година Берия вече властва на зловещата Лубянка. Старателен човек, лично участва в инквизициите и екзекуциите, давал акъл как да изтръгват показанията.

Той умеел да печели доверието на Сталин. Били веднъж на почивка в Крим, излезли в морето с катер да ги духне малко соленият вятър. Предварително Берия поставил енкаведисти на брега, раздал им халосни патрони и наредил: като се доближи катерът, да стрелят около него, ще отработват покушение. Тъй и направили — заповед не се обсъжда. Мълчи! Не разсъждавай! Изпълнявай!

Когато се чули изстрелите, Берия се хвърлил, прегърнал Сталин, заслонил го с тялото си. В това време други подставени енкаведисти застреляли първите. Те герои — и Берия герой.

Има още три подобни случая, при които загиват невинни хора.

Но веднъж го прекалил. Поднесъл на Сталин материал за вражеската дейност на Климент Ворошилов. Вождът го срязал: „Скоро ти и за мене ще заведеш папка!“…

Труповете на убитите в Лубянка откарвали с фургони в крематориума. На фургоните пишело „Хляб“. Разпръсквали пепелта после като тор из орниците в землището на колхоз „Ленин“. Всичко си отивало на мястото — знае се, че Берия доизтрепва останалите живи болшевики, съратници на Владимир Илич.

На 29 март 1949 година е юбилеят му — петдесет славни години навършва Лаврентий Павлович. Вече е член на Политбюро, заместник-председател на Министерския съвет, най-близък съратник на Сталин.

Михаил Калинин му връчва ордена „Ленин“ и златната звезда. Юбилеят се отбелязва в цялата страна, а в Грузия институтът „Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин“ прави научна конференция, посветена на него и заслугите му към съветския народ.

И това не помогнало след време.

Подсигурен от маршал Жуков, Хрушчов го арестува на 26 юни 1953 година. Откарват го в бункера на Министерството на въздушната отбрана. В същото време членовете на Политбюро отиват в Болшой театър да слушат операта „Декабристи“.

Следствието се води в бункера и трае половин година. Натрупват се деветнайсет тома свидетелски показания, протоколи от разпитите, други изобличителни документи. В тях е описана само част от пъклените му дела.

Съдът заседава от 18 до 23 декември.

Поканват и представител от Грузия. Изпращат председателя на тамошните профсъюзи Кучава. Дават му да прегледа обвинителния акт. В него има огромен списък на жените, изнасилени от Берия. Разтреперан, Кучава моли: „За Бога, не огласявайте имената им, половината от списъка са жени на членовете на нашето правителство!“

Присъдата е изпълнена в същия ден, когато е произнесена. В същия бункер. Застрелва го генерал Павел Иванович Батицки. Освен официалните лица, на разстрела присъства и маршал Конев.