Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (8)

7.
Голям хладилник

На връщане от Хелзинки чукчето и жена му са настанени в хотел „Россия“, на две крачки от Централния държавен универсален магазин — бившия царски дворец срещу Кремъл.

Видяло удобствата на Европа, семейството решава да съчетае полезното с приятното. Баш магазинът им е под носа и двамата тръгват да купят хладилник, който ще откарат в тундрата на самолет, влак, на всъдеход, на сал, с еленов впряг.

Насам-натам из коридорите, нагоре-надолу по етажите, покрай шадраванчетата с мраморните амурчета, най-накрая стигат до хладилниците. От малките „Морозко“ до големите с двойни камери „Зил“ и „Нева“.

Чукчето ги оглежда, навира глава вътре, след него навира глава и чукчата. Продавачките ги обикалят, мъчат се да заправят разговор, но чукчето знае само едно: „По-голям, по-голям!“

Момичетата се виждат в чудо, извикват началника на склада. „За какво става дума?“ — строго пита началникът. Той не е чел хартата за правата на човека, защото още не е публикувана в Съюза. Но за какви права ще му говори това смотано чукче, след като вече два часа им трови живота — по-голям, та по-голям!

Няма по-голям! Началникът направо потъпква правата на човека:

— Абе чукча, ти живееш на майната си в тундрата, за какъв чеп ти е притрябвал хладилник!

— Аа-а — клати глава чукчето. — Навън е минус седемдесет, в чума минус трийсет, в хладилника минус четири. Влезеш, постоплиш се…